— Черчивик? — предположих аз.
— Рахманинов — изсумтя старият поет и сатирските му черти като че ли внезапно се смекчиха. — Можеш ли да се сетиш кой свири?
Заслушах се. Пианистът беше много добър. Нямах представа кой може да е.
— Консулът — рече А. Бетик. Гласът му бе съвсем тих.
— Е, ако сме свършили с шибаната обиколка, дайте да слезем в дневната и да решим как да надхитрим Мира — изръмжа Силенъс.
Картите бяха от старите — мастило върху хартия — и бяха пръснати върху блестящия роял. Континентът Аквила беше разперил криле над клавиатурата, а конската глава на Еквус се мъдреше на друга карта отгоре. Холосът на Мартин Силенъс се приближи до пианото и заби пръст на мястото, където приблизително би трябвало да е конското око.
— Тук — каза той. — И тук. — Допирът на безплътния пръст до хартията не издаде звук. — Папата е разположил шибаните си войски по целия път. Имат въздушни сили тук, в проклетия град на Тъжния крал Били, и са струпали швейцарската гвардия в самата долина.
Погледнах картата. Освен изоставения Град на поетите и Долината, източната четвъртина на Еквус представляваше пустиня, която повече от два века бе обитавана единствено от войските на Мира.
— Откъде знаете, че швейцарската гвардия е там? — попитах аз.
Сатирските вежди се вдигнаха.
— Имам си свои източници — отвърна той.
— Източниците ви съобщават ли подразделенията и въоръжението?
— Не е нужно да знаеш подразделенията — изръмжа той. — Достатъчно ти е да знаеш, че между теб и Сфинкса, от който утре ще излезе Енея, има трийсет хиляди войници. Три хиляди от тях са швейцарски гвардейци. А сега, как ще се промъкнеш между тях?
Прииска ми се да се изсмея. Съмнявах се дали цялата планетарна гвардия на Хиперион, дори с помощта на въздушните и космическите сили, би могла да се „промъкне“ дори през петима швейцарски гвардейци. Оръжията, подготовката и охранителните им системи бяха адски добри. Но вместо да се изсмея, отново погледнах към картата.
— Казвате, че въздушните сили са около Града на поетите… Знаете ли какъв тип са самолетите?
— Изтребители. Тук ЕМПС-та не струват и пукната пара, разбира се, затова са докарали реактивни самолети.
— Ядрени, тарани, пулсови или с въздушно захранване? — попитах аз. Опитвах се думите ми да звучат така, сякаш знам за какво говоря.
— Какво значение има видът на самолетите, мама ти стара? — изръмжа Мартин Силенъс. Подмладяването му с три века определено не го беше смекчило. — Те са изтребители. Засякохме ги при… Кораб? Каква беше шибаната скорост, при която ги засякохме за последен път?
— Мак12 три — отвърна корабът.
— Мак три — повтори поетът. — Достатъчно бързо, за да долетят дотук, да превърнат града в пепел и да се върнат на северния континент преди бирата им да се стопли.
— Ами защо досега не са го направили?
— Какво да направят?
— Да долетят дотук, да ви превърнат в пепел и да се приберат преди бирата им да се стопли — отвърнах аз. — Вие сте заплаха за тях. Защо са ви търпели?
— Аз съм мъртъв — изсумтя Мартин Силенъс. — Те мислят, че съм мъртъв. Как може един мъртвец да е заплаха за някого?
Въздъхнах и отново погледнах към картата.
— Там трябва да има транспортен кораб в орбита, но предполагам, че не знаете от какъв тип е ескортът му? За моя изненада, отговори корабът.
— Транспортният кораб е совалка от клас „Акира“ с тристахиляден тонаж — разнесе се тихият глас. — Ескортиран от два стандартни фотонни кораба от клас „Мир“ — „Свети Антоний“ и „Свети Бонавентура“. Във висока орбита има и един кораб „три-К“.
— Какво означава „три-К“, мама му стара? — изръмжа холосът на поета.
Погледнах към него. Как бе възможно да е живял хиляда години и да не знае такова основно нещо? Поетите са странни създания.
— Команден, комуникационен, контролен — отвърнах аз.
— Значи мирският командващ е там, така ли? — попита Силенъс.
— Не е задължително — отвърнах аз. — Командирът на спецчастта ще е там, но командващият операциите може да е и на земята. Мирът обучава командирите си на комбинирани операции. При толкова много швейцарски гвардейци тук, някоя голяма клечка трябва да командва от земята.
— Добре — рече поетът. — Как ще се промъкнеш през тях и ще измъкнеш малката ми приятелка?
— Извинете ме — обади се корабът, — но в орбита има още един космически кораб. Пристигна преди около три седмици, стандартен е и прати спускателен кораб в Долината на Гробниците на времето.
— От какъв вид е? — попитах.
Последва съвсем кратко колебание, после корабът каза:
12
Съотношение между скоростта на даден обект и скоростта на звука в средата, която се движи обектът. — Б.пр.