— Може би няма — усмихна се Мартин Силенъс и кимна на А. Бетик. Андроидът се качи до горното равнище и след минута донесе нещо навито на цилиндър.
— Ако това е тайното оръжие — казах, — трябва да е наистина добро.
— Добро е — отвърна усмихнатият холос на поета. А. Бетик разви цилиндъра.
Беше килимче, около два на един метър. Платът бе изтъркан и избелял, но можех да видя сложните шарки и мотиви. Втъканите златни нишки все още блестяха като…
— Боже мой! — възкликнах. — Хокингово килимче.
— Не просто Хокингово килимче — изръмжа холосът. — Хокинговото килимче.
Отстъпих назад. Това си беше чиста легенда, а аз почти бях стъпил върху нея.
Бяха съществували само неколкостотин Хокингови килимчета и това беше първото — създадено от лепидоптеролога и легендарния изобретател на електромагнитни системи от Старата Земя Владимир Шолоков малко след унищожаването на самата Стара Земя. Вече прехвърлил седемдесетте стандартни години, Шолоков безумно се влюбил в племенницата си Алотила и създал това летящо килимче, за да спечели любовта й. След страстна интерлюдия тийнейджърката отблъснала стареца, Шолоков се самоубил на Нова Земя само седмици, след като усъвършенствал днешния Хокингов двигател, и килимчето било загубено за векове… докато Майк Ошо не го купил на пазара Карвнел, не го отнесъл на Мауи-обетована и не го използвал заедно с колегата си от кораба Мерин Аспик в нещо, което се превърнало в нова любов, станала вече легенда — любовта на Мерин и Сайри. Тази втора легенда, разбира се, беше част от епичните „Песни“ на Мартин Силенъс и ако можеше да му се вярва, Сайри била баба на Консула. В „Песните“ се разказваше как Консулът на Хегемонията използвал същото това килимче, за да пресече Хиперион в една последна легенда — за епичния му полет до град Кийтс от Долината на Гробниците на времето, за да освободи точно този кораб и да го откара обратно при гробниците. Коленичих и благоговейно докоснах килимчето.
— Стига бе — каза Силенъс. — Това е само една шибана черга. При това грозна.
Вдигнах поглед.
— Да — рече А. Бетик. — Това е същото Хокингово килимче.
— Още ли лети? — попитах.
А. Бетик коленичи до мен, протегна синята си ръка и докосна сложните извити мотиви. Хокинговото килимче се втвърди като дъска и се вдигна на десет сантиметра над пода.
Поклатих глава.
— Никога не съм разбирал… ЕМ-системи не работят на Хиперион поради странното магнитно поле тук…
— Това се отнася за големите ЕМ-системи — изръмжа Мартин Силенъс. — За ЕМПС-та. За левитационните кораби. За големите неща. А това е и усъвършенствано.
Вдигнах вежди.
— Усъвършенствано ли?
— Отново прокудените — разнесе се гласът на кораба. — Не си спомням добре, но те си поиграха с доста неща, когато ги посетихме преди два и половина века.
— Очевидно — отвърнах аз. Изправих се и побутнах легендарното килимче с крак. То отскочи, сякаш на здрави пружини, но продължи да се носи над земята. — Добре — казах, — имаме Хокинговото килимче на Мерин и Сайри, което… ако си спомням точно историята… може да лети с двайсет клика в час…
— Двайсет и шест километра в час е била най-високата му скорост — уточни А. Бетик. Кимнах и отново побутнах килимчето.
— Двайсет и шест километра в час при попътен вятър — продължих аз. — А на какво разстояние оттук е Долината на Гробниците на времето?
— Хиляда шестстотин осемдесет и девет километра — отвърна корабът.
— А колко време имаме преди Енея да излезе от Сфинкса?
— Двайсет часа — рече Мартин Силенъс. Сигурно се беше уморил от по-младия си образ, защото холопрожек-цията сега показваше стареца, когото бях видял предишната вечер, с гравитостола и всичко останало.
Погледнах към ръчния си хронометър и казах:
— Закъснял съм. Трябвало е да тръгна преди два дни. — Отново се приближих до рояла. — И какво, ако го бях сторил? Това ли е тайното ни оръжие? Да не би да има някакво страхотно защитно поле, което да предпази мен… и момичето… от лазерите и куршумите на швейцарците?
— Не — отвърна А. Бетик. — Няма никакви защитни способности освен сдържащо поле, което предпазва от вятъра и държи пътниците на местата им.
— И какво да направя? Да занеса килимчето в Долината и да предложа на Мира размяна — едно старо Хокингово килимче срещу детето?
— Прокудените увеличиха продължителността на заряда му до хиляда часа и сега то лети със скорост повече от триста километра в час — каза А. Бетик.
Захапах устната си. Значи можех да стигна до утре. Стига да пожелаех да седя върху летящо килимче в продължение на пет и половина часа. И после какво?