Грегориъс е без бойната си броня, но пак е огромен. Отец-капитанът поглежда превръзките по тялото му и разбира, че сержантът е бил тежко ранен още тогава, когато го е спасявал. Отбелязва си да му се отблагодари някога — но не сега.
— Сержант!
Грегориъс застава мирно.
— Незабавно доведете капитана на този кораб. Бързо, преди пак да изпадна в безсъзнание.
Капитанът на «Свети Томас Акира» е лусусианец на средна възраст, нисък и як като всички лусусианци. Съвършено плешив, но с добре оформена сива брада.
— Отец-капитан де Соя, аз съм капитан Лемприе. Хирурзите ме уверяват, че се нуждаете от незабавна операция. С какво мога да ви помогна?
— Опишете ми положението, капитане.
— Командир Барнс-Авне е мъртва — докладва капитанът. — Доколкото можем да кажем, около половината от швейцарските гвардейци в Долината на Гробниците на времето също са мъртви. Продължават да се получават съобщения за, хиляди други. Пренасяме най-тежко ранените за спешна лекарска помощ. Събираме и закърпваме мъртвите за възкресение след връщането ни на Ренесанс Вектор.
— На Ренесанс Вектор ли?
— Ами, там бяхме базирани, сър. Действащата заповед е след изпълнението на мисията да се върнем там.
Де Соя се засмива и млъква едва, когато се чува. Смехът му не е съвсем нормален.
— Кой казва, че мисията ни е изпълнена, капитане? За каква битка говорите?
Капитан Ламприе поглежда към сержант Грегориъс. Швейцарският гвардеец е застанал мирно.
— Поддържащите и прикриващи машини в орбита също бяха унищожени, сър.
— Унищожени? — Болката поражда у де Соя ярост. — Това означава един на всеки десет, капитане. Да не би да са мъртви десет процента от екипажа на кораба?
— Не, сър — отвръща Ламприе. — По-скоро шейсет процента. Капитан Рамирес от «Свети Бонавентура» е мъртъв, както и неговият заместник-капитан. Моят също. Половината от екипажа на «Свети Антоний» е извън строя.
— Повредени ли са корабите? — пита отец-капитан де Соя. Той знае, че му остават само минута-две в съзнание… и навярно живот.
— На «Свети Бонавентура» имаше експлозия. Поне половината от отделенията в задната част на комуникационния отсек са взривени. Двигателят е непокътнат…
Де Соя затваря очи. Като капитан на фотонен кораб, самият той знае, че пробиването на корпуса е предпоследният по ужас кошмар. Последният е избухването на самото Хокингово ядро.
— А «Свети Антоний»?
— Повреден, но в действие, сър. Капитан Сати е жив и…
— Момичето? — пита де Соя. — Къде е то? — В периферията на зрителното му поле танцуват черни петна и се сливат в общ облак.
— Момичето ли? — повтаря Ламприе. Сержант Грегориъс казва нещо на капитана, но де Соя не чува какво. Ушите му бучат.
— А, да — отвръща Ламприе, — целта на мисията. Очевидно някакъв кораб я е взел от повърхността и сега ускорява до прехвърляне към свръхсветлинна скорост…
— Кораб! — Де Соя се връща в съзнание с истинско усилие на волята. — Откъде, по дяволите, е дошъл кораб?
— От планетата, сър — отговори Грегориъс. — От Хиперион. По време на… по време на касапницата корабът навлезе в атмосферата, спусна се към замъка… към крепостта Хронос, сър… и прибра детето и онзи, който летеше с него…
— Летял ли? — прекъсва го де Соя. Трудно му е да чува през усилващото се бръмчене.
— Някакво едноместно ЕМПС — отвръща сержантът. — Макар че специалистите не знаят как изобщо функционира тук. Така или иначе, този кораб ги взе, промъкна се през космическия патрул и сега се готви за прехвърляне. Ама голяма касапница беше…
— Касапница — глупаво повтаря де Соя. По устата му потича слюнка. — Касапница. Каква беше причината за нея? С кого се бихме?
— Не знаем, сър — отвръща Ламприе. — Беше като едно време… като по времето на хегемонийските въоръжени сили, когато десантните отряди са пристигали с телепортал, сър. Искам да кажа, че в един и същи миг навсякъде се появиха хиляди бронирани… неща… Искам да кажа, че битката продължи само пет минути. Бяха хиляди. И после изчезнаха.
Де Соя се напряга да чуе това през усилващия се мрак и рева в ушите си, но думите му се струват безсмислени.
— Хиляди? Хиляди какво? Къде са изчезнали?
Грегориъс пристъпва напред и поглежда надолу към отец-капитана.
— Не хиляди, сър. Само един. Шрайка.
— Това е легенда! — прекъсва го Ламприе.
— Само Шрайка — продължава огромният сержант, без да му обръща внимание. — Той уби повечето от швейцарските гвардейци и половината от редовните войници на Мира, дислоцирани на Еквус, свали всички изтребители «Скорпион», извади от строя два фотонни кораба, уби всички на борда на кораба три-К, остави визитната си картичка и изчезна след по-малко от трийсет секунди. Това е. Всички останали щети се дьлжат на паниката на нашите момчета, които се изпозастреляха помежду си. Шрайка.