За миг мълчаливо се спогледахме и аз разбрах колко необикновено е това малко създание — повечето от известните ми исторически събития на Хиперион още не са се били случили, когато „тази сутрин“ момичето бе влязло в Сфинкса.
— Във всеки случай — продължи тя, — не сме планирали нещата чак до килимчето — не знаехме, че корабът на Консула ще се върне с него, разбира се, — но с мама Решихме да използваме Лабиринта, ако бъде блокирана Долината на Гробниците на времето. И се надявахме корабът на Консула да е тук, за да ме отведе от планетата.
— Разкажи ми за твоето време — казах аз.
— Ще го направя — поклати глава Енея, — но не сега. Ти знаеш за моята епоха. За теб тя е история и легенда. Но аз не знам нищо за твоето време — освен от сънищата си, — затова ми разкажи за настоящето. Колко е широко? Колко е дълбоко? Колко от него е мое?
Не разбрах алюзията на последния въпрос, но започнах да й разказвам за Мира — за огромната катедрала в Свети Йосиф и за…
— Свети Йосиф ли? — попита тя. — Къде е това?
— Ти си го наричала Кийтс — отвърнах аз. — Столицата. Казвали са му също Джактаун.
— Аха — рече Енея. — Сменили са езическото име. Е, баща ми не би имал нищо против.
За втори път споменаваше за баща си — смятах, че говори за киборга на Кийтс, — но не я попитах нищо.
— Да — продължих аз, — имената на много от старите градове и местности са били променени, когато преди два века Хиперион се присъединил към Мира. Приказваше се за прекръстване и на самата планета, но военните издадоха заповед да… — Продължих известно време така, като й излагах подробности за техниката, културата, езика и управлението. Описах й онова, което бях чувал, чел и виждал от живота на по-развити.те планети в Мира, включително за прелестите на Пацем.
— Леле — каза тя, когато замълчах, — нещата наистина са се променили адски много. Изглежда, техниката е малко… май все още не е стигнала до равнището от дните на Хегемонията.
— Ами отчасти за това е виновен Мирът — отвърнах аз. — Църквата забранява мислещите машини — истинските ИИ — и акцентира върху човека и духовното усъвършенстване, а не върху технологичното развитие.
Енея кимна.
— Естествено, но за два и половина века е логично да стигнат до равнището на Мрежата на световете. Искам да кажа, че това ми прилича на Тъмните векове или нещо подобно.
Усмихнах се, когато осъзнах, че приемам думите й като обида — че се дразня от критиката към обществото на Мира, в което бях избрал да не участвам.
— Не е точно така — отвърнах аз. — Спомни си, че най-голямата промяна е осигуряването на действително безсмъртие. Поради тази причина ръстът на населението се регулира внимателно и стимулът за промяна на външните неща е по-слаб. Повечето преродени християни смятат, че животът им ще е дълъг — поне многовековен, а с известна доза късмет и хилядолетен — така че не бързат да променят нещата. Енея внимателно ме погледна.
— Значи кръстоидното възкресение наистина действа?
— О, да.
— Тогава защо не си… приел кръста? За трети път през последните дни ми се случваше да не мога да обясня. Свих рамене.
— От извратеност навярно. Голям инат съм. Освен това много хора като мен не го приемат, докато са млади — всички ние възнамеряваме да живеем вечно, нали? — и го правят едва когато възрастта им понапредне.
— Ти ще го направиш ли? — Тъмните й очи ме пронизваха.
— Не знам — отвърнах. Още не й бях разказал за „екзекуцията“ си и за последвалото възкресение при Мартин Силенъс. — Не знам.
А. Бетик пристъпи в кръга на холоямката.
— Струва ми се, бих могъл да отбележа, че сме заредили кораба с обилно количество сладолед. От няколко вида. Не желаете ли да го опитате?
Понечих да напомня на андроида, че на това пътуване не е прислужник, но преди да успея да се обадя, Енея извика:
— Да! Шоколадов!
А. Бетик кимна, усмихна се и се обърна към мен.
— Господин ЕНДИМИОН?
Изтичаше един дълъг ден: пътуванията с Хокинговото килимче през лабиринта, прашните бури, касапницата — тя казваше, че това бил Шрайка! — и моето първо напускане на Хиперион. Какъв ден!
— Шоколадов — отвърнах аз. — Да. Шоколадов.
20.
Оцелелите членове от взвода на сержант Грегориъс са капрал Басин Кий и копиеносец Арануал Гаспа К. Т. Ретиг. Кий е дребен мъж, набит и бърз и като рефлекси, и като ум, докато Ретиг е висок — почти колкото гиганта Грегориъс, — но е толкова тънък, колкото е як сержантът. Ретиг е от Ламбъртовия пръстен и има традиционните белези, скелетна структура и независим характер, типични за всички обитатели на астероидите. Де Соя е научил, че Ретиг никога не е стъпвал на свят с големина на планета и истинска гравитация до навършването на двайсет и третата си стандартна година. Лечението с ДНК и сериозното военно обучение в Мира са го превърнали в силен войник, способен да се бие на която и да било планета. Сдържан едва ли не до немота, А. Г. К. Т. Ретиг знае да слуша, отлично може да изпълнява заповедите и — както е показала битката на Хиперион — да оцелява.