Капрал Кий е толкова приказлив, колкото е мълчалив Ретиг. През първото обсъждане въпросите и бележките на Кий показват проницателност и прозорливост въпреки замъгляващите ума ефекти на възкресението.
И четиримата са потресени от изживяването на смъртта. Де Соя се опитва да ги убеди, че с опита става по-лесно, но собственото му потресено тяло и ум внасят в тези уверения лъжливи нотки. Тук, без съветите, терапията и посрещането на капеланите по възкресението, всеки от войниците на Мира се справя с травмата със собствени сили. Съвещанията им през първия ден в космоса на Парвати често прекъсват, когато надделее умората или непреодолимата емоция. Единствено сержант
Грегориъс е външно спокоен.
На третия ден се срещат в малката каюткомпания на „Рафаил“, за да обмислят заключителния си ход.
— След два месеца и три седмици онзи кораб ще се прехвърли в системата на Парвати на по-малко от хиляда клика от нас — казва де Соя — и трябва да сме сигурни, че ще можем да го пресрещнем и да заловим момичето.
Никой от швейцарските гвардейци не е попитал защо е необходимо залавянето на момичето. Никой няма да обсъжда този въпрос, докато командирът им — де Соя — не го повдигне пръв. Ако е нужно, всеки от тях ще загине, за да изпълни загадъчната заповед.
— Ние не знаем кой друг е на борда на кораба, нали? — пита капрал Кий. Вече са обсъждали тези въпроси, но през първите няколко дни от новия им живот паметта им изневерява.
— Не — отвръща де Соя.
— Не знаем какво е въоръжението на кораба — продължава Кий, сякаш отмята точки от мисловен списък.
— Точно така.
— Не знаем дали Парвати е крайната му цел.
— Точно така.
— Възможно е — казва капрал Кий — да имат среща с друг кораб тук… или момичето да иска да се срещне с някого на планетата.
Де Соя кимва.
— „Рафаил“ няма сензорите на стария ми фотонен кораб, но ние засичаме всичко между Ойортния облак и самата Парвати. Веднага ще разберем, ако преди момичето се прехвърли някой друг кораб.
— Прокудените? — пита сержант Грегориъс. Де Соя вдига ръце.
— Всичко това са само предположения. Мога да ви кажа, че детето се смята за заплаха за Мира, следователно е логично да допуснем, че прокудените — ако знаят за съществуването му — могат да поискат де го отвлекат. Готови сме за такава възможност.
Кий потърква гладката си буза.
— Все още не мога да повярвам, че ако поискаме, сме в състояние да прескочим до вкъщи само за един ден. Или да отидем за помощ. — За капрал Кий „вкъщи“ е Република Ямну на Денеб Драй. Вече са обсъждали защо е безполезно да искат помощ — най-близкият мирски боен кораб е „Свети Антоний“, който би трябвало да преследва отблизо кораба на момичето, ако е била изпълнена заповедта на де Соя.
— Свързах се с командира на мирския гарнизон на Парвати — казва де Соя. — Те имат само орбитална патрулна машина и два скални скачача. Заповядах му да разположи всичките си кораби в отбранителна позиция, да вдигне в готовност всички аванпостове на планетата и да чака по-нататъшни нареждания. Ако момичето мине покрай нас и се приземи, Мирът ще я открие.
— Каква планета е Парвати? — пита Грегориъс.
— Била е заселена от хиндуисти реформатори скоро след Хеджира — отвръща отец-капитанът, който е получил цялата информация от корабния компютър. — Пустинен свят. Кислородът не е достатъчен за живот — атмосферата се състои предимно от въглероден двуокис — и никога не е бил постиган достатъчен успех в тераформирането, така че или е изменена околната среда, или хората. Населението никога не е било голямо — няколко Десетки милиона преди Падането. Сега е по-малко от половин милион и почти всички живеят в град Гандиджи.
— Християни ли са? — пита Кий. Де Соя предполага, че във въпроса се крие нещо повече от нехайно любопитство — Кий рядко задава случайни въпроси.
— Няколко хиляди в Гандиджи са се покръстили — отвръща де Соя. — Там е построена нова катедрала — „Свети Малахия“ — и повечето от преродените са видни бизнесмени, които поддържат присъединяването към Мира. Преди петдесетина стандартни години са уговорили планетарното правителство — някаква изборна олигархия — да покани тук мирски гарнизон. Близо са до Периферията и се плашат от прокудените.