Консулът очевидно е бил ловец. На стойката имаше пет-шест огнестрелни пушки: добре смазани и запазени. Можех да взема която и да е от тях и да поема към блатата на лов за патици. Варираха от малки с калибър около 0.310 до огромни 28-калиброви двуцевки. Избрах една древна, но съвършено запазена 16-калиброва помпа с истински патрони и я оставих в коридора.
Пушките и енергометите бяха красиви. Консулът трябва да е бил колекционер, защото освен средства за убиване, тези екземпляри бяха творби на изкуството — със спирални орнаменти по прикладите, синя стомана, ръчно сглобени части, съвършен баланс. През изтеклите от двайсетия век хиляда и повече години, когато личното оръжие се е произвеждало масово така, че да е невероятно смъртоносно, евтино и грозно като метална пружина за врата, някои от нас — Консулът и аз бяхме сред тези малцина — се бяхме научили да ценим красивите ръчно направени или произведени в ограничен брой оръжия. На стойката тук имаше едрокалибрени ловни пушки, плазмени пушки, две сложно гравирани лазерни пушки не много по-различни от онази, с която Хериг уби Изи, матовочерна щурмова пушка от ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ, която навярно напомняше на онази, която преди три века полковник Федман Касад бе донесъл на Хиперион, огромен плазмомет, който Консулът трябва да беше използвал за стрелба по динозаври на някоя планета, и три пистолета. Нямаше жезли на смъртта. Зарадвах се, защото мразех тези проклети неща.
Извадих една от плазмените пушки, щурмовата пушка от ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ и пистолетите за по-сериозен оглед.
Оръжието от ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ беше грозно, изключение от принципа на колекцията на Консула, но разбрах защо бе полезно. Беше многоцелево — 18-мм плазмена пушка, пушка с променлив лъч кохерентна енергия, гранатохвъргачка, излъчвател на лъчи високоенергийни електрони, игломет, широколентов ослепител, самонасочващ се топлинен копиемет — по дяволите, една щурмова пушка от ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ можеше да прави всичко, освен да готви войнишката храна. (А на полето, настроен на ниска мощност, променливият лъч би могъл да служи и за това.)
Преди да влезем в системата на Парвати се бях забавлявал с идеята да посрещна с това оръжие някой от нахлуващите на абордаж швейцарски гвардейци, но съвременните бойни костюми щяха да отразят всичките му заряди и — за да съм честен — се страхувах, че то ще вбеси войниците на Мира.
Сега го разгледах по-внимателно; нещо с такава гъвкавост можеше да се окаже полезно, ако се наложеше да се отдалечим прекалено много от кораба и трябваше да го използвам срещу по-примитивен противник — да речем някой грубиян, реактивен изтребител или някой нещастен мърляч, снаряжен така, както бяхме в планетарната гвардия на Хиперион. Накрая се отказах да взимам пушката — беше адски тежка, ако човек не носеше стар екзозахранван боен костюм, нямаше иглометни амуниции, гранати и заряди за високоенергийните електронни лъчи, 18-мм пулсови патрони вече не се намираха, а за да използвам възможностите на енергомета, трябваше да съм близо до кораба или някакъв друг сериозен източник на енергия. Върнах щурмовата пушка на мястото й и едва когато го сторих, осъзнах, че тя спокойно би могла да е личното оръжие на легендарния полковник Касад. Не се вписваше в характера на личната колекция на Консула, но той бе познавал Касад — навярно беше пазил оръжието от сантиментални подбуди. Попитах кораба, но той не си спомняше.
— Изненада, изненада — измърморих аз. Пистолетите бяха по-древни от щурмовата пушка, но много по-обещаващи. Всеки от тях представляваше колекционерска рядкост, но пълнителите им се зареждаха с патрони, които все още можеха да се купят — поне на Хиперион. Не бих се обзаложил за световете, които щяхме да посетим. Най-големият от тях бе 60-калибров напълно автоматичен „Щайнер-Гин“. Беше сериозно, но тежко оръжие: пълнителят тежеше почти колкото самия пистолет и бе предназначен да използва амуниции с изумителен размер. Върнах го обратно. Другите два бяха по-обещаващи: малък, лек, очевидно джобен иглен пистолет, който можеше да е прапрадядото на оръжието, с което Хериг се бе опитал да ме убие. Вървеше с неколкостотин блестящи малки иглови заряда — пълнителят се зареждаше с пет — и във всеки от тях имаше по няколко хиляди иглички. Добро оръжие за човек, който не е непременно добър стрелец.
Последният пистолет ме удиви. Беше в свой собствен смазан кожен кобур. Извадих оръжието с леко треперещи пръсти. Познавах го само от старите книги — 45-калибров полуавтоматичен пистолет с истински патрони от онези, които са в месингови гилзи, а не трябва да се вадят след приключване на стрелбата, релефна дръжка, метални мерници, синя стомана. Можеше да е на повече от хиляда години.