Имаше и пет кутии патрони, по неколкостотин в кутия. Помислих си, че и те трябва да са също толкова стари, но открих, че са произведени на Лусус преди около три века.
Според „Песните“ Брон Ламия не носеше ли древен пистолет 45-калибър? По-късно, когато попитах Енея детето каза, че никога не е виждало майка си с пистолет Отделих и двата пистолета и огнестрелната и плазмената ловни пушки.
— Ако се заскитаме из непознати земи — необитаеми непознати земи — трябва да сме въоръжени — казах на Енея и андроида. Предложих игления пистолет и на двама им, но те отказаха. Енея не искаше оръжие; андроидът отбеляза, че не би могъл да го използва срешу човешко същество и че се доверявал на мен, ако срещнем хищно животно.
Изсумтях, но оставих пушките и игления пистолет настрани и казах:
— Аз ще нося този.
— Отива ти — леко усмихната рече Енея.
Този път нямаше отчаяно обсъждане на плана в последния момент. Никой от нас не вярваше, че заканата на Енея да се самоунищожи ще подейства отново, ако Мирът ни чака. Най-сериозната ни дискусия на предстоящите събития се проведе два дни преди да се прехвърлим в системата на Ренесанс Вектор. Бяхме похапнали добре — А. Бетик приготви филе от речна манта с лек сос, а от корабната изба извадихме бутилка превъзходно вино от лозята в Клюна — и след като в продължение на един час слушахме изпълнението на Енея на рояла и на андроида на флейтата, която беше взел със себе си, разговорът се насочи към бъдещето.
— Кораб, какво можеш да ни кажеш за Ренесанс Вектор? — попита момичето.
Последва онази кратка пауза, която бях започнал да определям като смущение.
— Съжалявам, госпожице Енея, но се страхувам, че освен навигационната информация и картите за орбитално подхождане, които са остарели с векове, не разполагам с данни за планетата.
— Бил съм там — рече А. Бетик. — Също преди векове, но ние наблюдавахме радио — и телевизионния трафик на Ренесанс Вектор.
— Чувал съм някои неща от ловците — обадих се аз. — Някои от най-богатите бяха от РВ. — Обърнах се към андроида. — Защо не започнеш ти?
Той кимна и скръсти ръце.
— Ренесанс Вектор е бил един от най-важните светове в Хегемонията. Изключително сходен със Земята по скалата на Солмев, той е бил заселен от първите семенни кораби и по време на Падането е бил напълно урбанизиран. Известен е с университетите си, медицинските си центрове — повечето Пулсенови процедури са били провеждани там за граждани на Мрежата, които са можели да си го позволят, с бароковата си архитектура — особено красива е била планинската му крепост Енейбъл — и промишленото си производство. Повечето от космическите кораби на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ са били произведени там. Всъщност този кораб също трябва да е построен там — в комплекса „Митсубиши-Хавчек“.
— Наистина ли? — разнесе се гласът на кораба. — И да съм го знаел, данните са загубени. Колко интересно.
— Столицата на Ренесанс Вектор е Да Винчи — продължи А. Бетик, — макар че цялата суша и голяма част от единственото голямо море са урбанизирани, така че между отделните градски центрове почти няма разлика.
— Това е гъсто населен свят от Мира — допълних аз. — Един от първите, присъединили се към него след Падането. Армията е огромна… и Ренесанс В., и Ренасанс М. имат орбитални и лунни гарнизони, както и бази по целите планети.
— Какво е Ренесанс М.? — попита Енея.
— Ренесанс Минор — отвърна А. Бетик. — Втората планета на слънцето… Ренесанс В. е третата. Минор също е населен, но много по-малко. Той е предимно земеделски свят — голяма част от планетата е покрита с огромни автоматизирани ферми — и изхранва Вектор. И двата свята са извлекли изгода от Падането на телепортаторите: преди Мирът отново да установи редовна междузвездна търговия, системата на Ренесанс спокойно се самоиздържала. Ренесанс Вектор произвеждал стоки, а Ренесанс Минор осигурявал храна за петмилиардното население на другата планета.
— Колко е населението на Ренесанс В. сега? — попитах аз.
— Мисля, че е приблизително същото — пет милиарда души, плюс минус неколкостотин милиона — отвърна А. Бетик. — Както казах, Мирът пристигна рано и предложи и кръстоида, и контрола на раждаемостта, който върви заедно с него.
— Казваш, че си бил там — попитах го. — Как изглежда планетата?
— А — с разкаяна усмивка каза А. Бетик, — бях на космодрума на Ренесанс Вектор по-малко от трийсет и шест часа, на път от Аскуит в подготовка за колонизирането на новата земя на крал Уилям на Хиперион. Събудиха ни от криогенна сомния, но не ни позволиха да напуснем кораба. Личните ми спомени от планетата са съвсем малко.