Всъщност другите животновъди от марияистката кооперация в Ляно Естакадо събрали парите, за да пратят цялото семейство в един от прочутите медицински центрове на Ренесанс Вектор. Докато брат му и другите му сестри останали при съседско семейство на животновъди, поради някаква причина шестгодишният Фредерико бил избран да придружи родителите си и умиращата си сестра в дългото пътуване. Това бил първият сблъсък на всички им със студения сън — по-опасен, но по-евтин от криогенната сомния — и по-късно де Соя си е спомнял студа в костите си, който сякаш продължил да го измъчва през седмиците им на Ренесанс Вектор.
Отначало лекарите на Мира в Да Винчи като че ли спрели разпространението на Червената смърт в организма на Мария, дори успели да премахнат някои от кървящите рани, но след три местни седмици ретровирусът отново надделял. От персонала на болницата помолили родителите на де Соя да нарушат марияистките си принципи и да позволят на умиращото си дете да приеме кръстоида преди да е станало прекалено късно. Когато навлязъл в юношеството, де Соя можел по-добре да си представи мъчителното решение на родителите си — краят на най-съкровената вяра на човек или смъртта на собственото му дете.
В съня, в който Енея е негова дъщеря и вървят по каналните улици към медицинския център, той й разказва как Мария му е подарила най-ценната си вещ — мъничка порцеланова статуетка на еднорог — само часове преди да изпадне в кома. В съня си той върви, хванал дванайсетгодишното хиперионско момиче за ръка, и му разказва как неговият баща накрая се предал и помолил свещениците на Мира да отслужат тайнството на кръста за дъщеря му. Свещениците в болницата се съгласили, но настояли родителите му и Фредерико официално да преминат към вселенския католицизъм преди Мария да може да приеме кръстоида.
Де Соя обяснява на дъщеря си Енея как си спомня кратката церемония на кръщението в местната катедрала, където заедно с родителите си се отказал от почитането на Светата Майка и приел единствено господството на Иисус Христос, както и властта на Ватикана над религиозния им живот. Той си спомня как в една и съща вечер приел и първото причастие, и кръстоида.
Отслужването на тайнството на кръста за Мария било насрочено за десет вечерта. Тя умряла внезапно в девет без петнадесет. Според каноните на Църквата и законите на Мира не трябвало да се съживява изкуствено, за да го приеме.
Вместо да побеснее или да се почувства измамен от новата си Църква, бащата на Фредерико приел трагедията като знак, че Господ — не Богът, на който се е молил от дете, нежният Син, вселил се в универсалните женски принципи на Светата майка, а по-жестокият Бог от Новия и Стария Завет, Богът на Вселенската Църква — е наказал него, семейството му и целия марияистки свят на Ляно Естакадо. След завръщането си в родината с тялото на детето си, облечено в бяло за погребението, старият де Соя се превърнал в безмилостен борец за мирската версия на католицизма. Условията били изключително подходящи, тъй като животновъдните общности били покосявани от Червената смърт. На седемгодишна възраст Фредерико бил пратен в мирското училище в Сиудад дел Мадре, а сестрите му — в женския манастир в северната част на Ляно. Докато баща му бил жив — всъщност преди Фредерико да замине за Нуево Мадрид с отец Махер, за да учи в семинарията „Свети Тома“ — всички оцелели марияисти на Мадредедиос приели мирския католицизъм. Ужасната смърт на Мария довела до новото раждане на планетата.