В сънищата си отец-капитан де Соя разказва малка част от това на детето, което върви с него по кошмарно познатите улици на Да Винчи. Момичето Енея като че ли знае всичко това.
В сънищата си, повтарящи се почти всяка нощ до пристигането на кораба на детето, де Соя му разказва как е открил тайната да излекува Червената смърт и да спаси сестра си. Първата сутрин, когато се събужда с разтуптяно сърце и със завивки, пропити от пот, той решава, че тайната на избавлението на Мария е кръстоидът, но сънят от следващата нощ го опровергава.
Изглежда, тайната е връщането на еднорога й. Единственото, което трябва да стори, обяснява той на дъщеря си Енея, е да намери болницата в лабиринта от улици и йезуитът знае, че връщането на статуетката, ще спаси сестра му. Но не може да открие болницата. Лабиринтът го побеждава.
Почти пет месеца по-късно, в навечерието на пристигането на кораба от системата на Парвати, във вариант на същия сън, де Соя открива медицинския център „Свети Юда“, където спи сестра му, но с растящ ужас разбира, че е загубил еднорога.
В този сън Енея говори за първи път. Тя изважда малката порцеланова статуетка от джоба на блузата си и казва:
— Виждаш ли, тя е била с нас през цялото време.
Реалността на месеците на де Соя в системата на Ренесанс е буквално и образно казано на светлинни години от преживяването на Парвати.
Без де Соя, Грегориъс, Кий и Ретиг да знаят — те са отпуснати като трупове в сърцето на възкресителните ясли на „Рафаил“, — корабът е повикан час след прехвърлянето му в системата. Два разузнавателни тарана и един фотонен кораб на Мира се приближават след размяна на радиокодове и данни с компютъра на „архангела“. Решават да прехвърлят четирите тела в един от възкресителните центрове на Мира на Ренесанс В.
За разлика от самотното пробуждане в системата на Парвати, де Соя и швейцарските му гвардейци идват в съзнание със съответната церемония и внимание. Всъщност възкресението е трудно за отец-капитана и капрал Кий и двамата са върнати в яслите им за още три дни.
По-късно де Соя може само да гадае дали автоматичната система за възкресение на кораба е щяла да изпълни задачата си.
Така или иначе, четиримата се възстановяват след седмица в системата, всеки от тях със свой собствен капелан-съветник. Сержант Грегориъс намира това за ненужно — той копнее да се върне към задълженията си; но де Соя и другите двама се радват на почивката след възстановяването от смъртта.
„Свети Антоний“ се прехвърля само часове след „Рафаил“ и накрая де Соя се събира с капитан Сати от фотонния кораб и капитан Лемприе от транспортера „Свети Томас Акира“, който се е върнал в базата си в системата на Ренасенс с повече от хиляда и осемстотин мъртъвци в хладилния склад и две хиляди и триста ранени в касапницата на Хиперион мъже и жени. Болниците и катедралите на Ренесанс В., както и орбиталните бази на Мира, незабавно започват операции и възкресявания.
Де Соя е до леглото й, когато командир Барнс-Авне се връща към живота и съзнанието. Дребната червенокоса жена изглежда друга личност, смалена дотолкова, че сърцето на йезуита се свива от жалост, с обръсната глава, с червена и хлъзгава от прераждането кожа и облечена само в болничната нощница. Но агресивността и поведението й не са се променили. Почти веднага тя пита:
— Какво се случи, по дяволите?
Де Соя й разказва за касапницата на Шрайка и й излага следващите събития.
Наличните му ресурси този път са внушителни. Освен с над двеста хилядите сухопътни войници, включително няколко хиляди елитни морски пехотинци от Мира и оцелелите бригади швейцарски гвардейци от Хиперион, де Соя разполага с огромни морски и космически сили. Дислоцирани в системата на Ренесанс и подчинени на командването му по силата на папския диск, са 27 фотонни кораба — 8 от клас „омега“, — както и 108 разузнавателни тарана, които се движат пред фотонните кораби, 6 кораба три-К с ескортен облак от 36 скоростни щурмови кораба, транспортният кораб „Свети Мало“ с повече от 200 изтребители „Скорпион“ тип космос/въздух и седемхиляден екипаж, старомодният крайцер „Гордостта на Бреша“ сега прекръстен на „Яков“, 2 транспортера за войници в допълнение към „Св: Томас Акира“, дори десетина разрушителя клас „благослов“, 58 отбранителни предни постове — всеки 3 от които способни да защитят цяла планета (или подвижна спецчаст) от атака — и повече от 100 по-малки кораба, включително вътрешносис-темни фрегати, носещи смъртосни оръдия за близък бой, миночистачи, вътрешносистемни куриери и автоматични кораби. И „Рафаил“.