Седем седмици преди пристигането на Енея пристига спецчаст „ВЛЪХВИ“ — „Мелхиор“, „Гаспар“ и старият кораб на отец-капитан де Соя „Балтазар“. Първото нещо, което майка капитан Стоун прави при влизането му в „Балтазар“, е да му подаде торбата му с лични вещи. Върху добре подредените му дрехи, внимателно завит в пяна, е подаръкът от сестра му — порцелановият еднорог.
Де Соя е откровен с капитан Хърн, майка капитан Буле и майка капитан Стоун — той очертава подготовките, които е направил, но им казва, че преди момичето почти сигурно ще пристигне нов командир. Два дни по-късно се оказва, че се лъже. Архангелският куриер се прехвърля в системата с двама души на борда: капитан Марджит Уу, адютант на адмирал Маръсин, и йезуита отец Враун, официален съветник на монсиньор Лукас Оди, заместник-министър на външните работи на Ватикана и довереник на министъра на външните работи Саймън Аугустино, кардинал Лурдъсами.
Запечатаните заповеди на капитан Уу за де Соя пристигат с инструкцията да се отворят още преди възкресението й. Той незабавно ги отваря. Заповедта е проста — трябва да. продължи мисията си да залови детето, няма да бъде отзован, а капитан Уу и отец Браун трябва само да наблюдават и да подчертават — ако изобщо се наложи — пълната власт на отец-капитан де Соя над всички служители на Мира при преследването на целта.
През изминалите седмици и месеци тази власт се приема неохотно — в системата на Ренесанс има трима адмирали от Мира и единайсет сухопътни командири, които не са свикнали да изпълняват нарежданията на един обикновен отец-капитан. Но трябва да се подчиняват на папския диск. Сега де Соя преглежда плановете си и се среща с командири и цивилни лидери от всякакви равнища, до кметовете на Да Винчи и Бенедето, Тосканели и Фиорванте, Ботичели и Мазачо.
През последните седмици, след като е подготвил всички планове и разпределил силите, де Соя намира време за лични размисли и занимания. Останал сам, далеч дори от Грегориъс, Кий и Ретиг, назначени за негови лични телохранители, де Соя се разхожда по улиците на Да Винчи, посещава медицинския център „Свети Юда“ и си спомня сестра си Мария.
Де Соя е разбрал, че старият му наставник отец Махер служи от много години като свещеник в бенедектинския манастир „Възнесение“ в района на град Флоренция и отлита там, за да прекара един дълъг следобед в разговор със стареца. Отец Махер, сега в края на осемдесетте си години и „очакващ първия си нов живот во Христе“, е търпелив оптимист, какъвто го помни де Соя отпреди почти три десетилетия. Изглежда, Махер се е връщал на Мадредедиос по-скоро от отец-капитана.
— Ляно Естакадо е изоставен — казва старият свещеник. — Скотовъдните ферми са пусти. Сиудад дел Мадре има няколко десетки жители, но само изследователи от Мира — проучват дали планетата наистина си струва да се тераформира.
— Да — отвръща де Соя, — семейството ми емигрира обратно в Нуево Мадрид преди повече от двайсет стандартни години. Сестрите ми служат на Църквата — Лорета като монахиня на Невърмор, Мелинда като свещеник в Нуево Мадрид.
— Ами брат ти Естебан? — с топла усмивка пита отец Махер. Де Соя си поема дъх.
— Миналата година прокудените го убиха в космическа битка — отвръща той. — Корабът му беше изпарен. Не бяха открити никакви трупове.
Отец Махер премигва, сякаш са му ударили плесница.
— Не съм чувал.
— И не бихте могли — казва де Соя. — Беше далеч — извън старата Периферия. Все още не е официално съобщено дори на семейството ми. Знам само, защото задълженията ми ме отведоха в района и срещнах един завръщащ се капитан, който ми разказа за случилото се.
Отец Махер поклаща плешивата си, осеяна с петна глава.
— Естебан е открил единственото възкресение, което обещава нашият Господ — тихо казва той със сълзи на очи. — Вечното възкресение в нашия Спасител Иисус Христос.
— Да — съгласява се де Соя и миг по-късно пита: — Все още ли пиете шотландско уиски, отче Махер?
Насълзените очи на стареца се вдигат, за да срещнат погледа му.
— Да, но само за медицински цели, отец-капитан де Соя. Тъмните вежди на йезуита леко се повдигат.
— Аз все още се възстановявам от последното си възкресение, отче Махер.
Възрастният свещеник сериозно кимва.
— А аз се подготвям за първото си, отец-капитан де Соя. Ще намеря прашната бутилка.
На следващата неделя де Соя отслужва меса в катедралата „Св. Йоан Божествени“, където преди много години е приел кръста. Присъстват повече от осемстотин вярващи, включително отец Махер и отец Браун, интелигентният и проницателен секретар на монсиньор Оди. Сержант Грегориъс, капрал Кий и копиеносец Ретиг също са тук и приемат причастието от ръката на де Соя.