Същата нощ де Соя отново сънува Енея.
— Как така си моя дъщеря? — пита той. — Винаги съм почитал обета за безбрачие. Детето се усмихва и го хваща за ръка.
Сто часа преди корабът на момичето да се прехвърли де Соя заповядва на флотата си да заеме позиция, а десет часа преди прехвърлянето свиква съвещание на всички командири. Такива заседания обикновено се провеждат по теснолъчевите канали, но де Соя е заповядал на мъжете и жените да се прехвърлят физически на транспортера
„Св. Мало“. Главната съвещателна зала на огромния кораб е достатъчно голяма, за да побере десетките офицери.
Де Соя започва с преглед на плановете, които упражняват вече от седмици или месеци. Ако детето отново заплаши със самоунищожение, три фотонни кораба — старата спецчаст на де Соя „ВЛЪХВИ“ — бързо ще се приближат, ще обвият кораба с полета от клас десет, ще зашеметят всички, които са на борда, и ще държат кораба в стаза-състояние, докато „Яков“ не го вземе на буксир с огромните си генератори на поле. Ако корабът се опита да напусне системата така, както е избягал от Парвати, разузнавателните тарани и скоростните изтребители ще го задържат, докато фотонните кораби не маневрират, за да го обезвредят.
27.
Не съм сигурен какво ни накара да се качим в спалнята на Консула на носа на кораба, за да наблюдаваме прехвърлянето в нормалното пространство. Голямото му легло — на което през последните няколко седмици спях аз — беше в центъра на стаята, но можеше да се сгъне като кушетка, което направих. Зад леглото имаше две непрозрачни кабини — гардеробната и душът, — но когато корпусът ставаше прозрачен, те бяха просто черни блокове на фона на звездното поле, което ни заобикаляше отвсякъде.
Първото, което видяхме, бе Ренесанс Вектор, достатъчно близо, за да е синьо-бял диск, а не звездна точица, с две от трите му луни. Слънцето на Ренесанс блестеше вляво от осветената планета и луните. Виждаха се десетки звезди, което бе необичайно, тъй като блясъкът на слънцето обикновено затъмнява небето и се забелязват само по няколко от най-ярките звезди. Енея отбеляза това.
— Това не са звезди — поясни корабът. — В радиус от сто хиляди километра около нас има повече от петдесет кораба и още десетки на орбитални отбранителни позиции. Три от тези кораби — фотонни, според характеристиката на ядрените им опашки — са на двеста километра от нас и се приближават.
Нямаше нужда от последната информация — трите ядрени опашки като че ли бяха точно над главите ни и се приближаваха като запалени факли към лицата ни.
— Викат ни — каза корабът.
— Видеовръзка? — попита Енея.
— Само аудио. — Гласът на кораба звучеше по-напрегнато и делово от обикновено. Възможно ли бе ИИ да се чувстват напрегнати?
— Да ги чуем — каза момичето.
— …до кораба, който току-що пристигна в системата на Ренесанс — казваше гласът. Беше познат. Бяхме го чули в системата на Парвати. Отец-капитан де Соя. — Внимание, до кораба, които току-що пристигна в системата на Ренесанс.
— От кой кораб говори? — попита А. Бетик, докато наблюдавахме как трите фотонни кораба се приближават към нас. Синьото му лице бе окъпано в синя светлина от плазмените опашки над главите ни.
— Неизвестно — отвърна корабът. — Това е тяснолъчево предаване и не съм локализирал източника. Възможно е да идва от всеки от седемдесетте и девет кораба, които в момента следя.
Почувствах се така, сякаш би трябвало да направя някаква забележка, да кажа нещо интелигентно.
— Леле — казах. Енея хвърли поглед към мен и после върна очи към приближаващите се фотонни двигатели.
— Време до Ренесанс В.? — тихо попита тя.
— Четиринайсет минути при постоянно намаляване на скоростта — рече корабът. — Но след четири планетарни единици това няма да е законно.
— Продължавай така — каза Енея.
— Внимание, до кораба, който току-що пристигна в системата на Ренесанс — казваше гласът на де Соя. — Пригответе се да бъдете взети на абордаж. Всякаква съпротива ще доведе до поставянето ви в състояние на безсъзнание. Повтарям… внимание, до кораба, който току-що пристигна…
Енея отиде в ъгъла на стаята и протегна ръка, за да докосне невидимия корпус. От моята гледна точка изглеждаше така, сякаш сме застанали върху кръгъл връх на много висока планина, заобиколени от всички страни със звезди и сини кометни опашки, а Енея пази равновесие на ръба на пропастта.
— Кораб, моля те, дай ми широколентова аудиовръзка, така че да могат да ме чуват всички кораби на Мира.
Отец-капитан де Соя наблюдава действията едновременно в тактическата реалност и в реалния космос. В първата той е застанал над равнината на еклиптиката и вижда корабите си строени около намаляващата скоростта си цел като точки от светлина, разположени по спиците и бандажа на колело. Близо до главината му, толкова близо до кораба на момичето, че едва се различават от него, са „Мелхиор“, „Гаспар“ и „Балтазар“. По-нататък, но намаляващи скоростта в съвършен синхрон с четирите кораба до главината, се виждат повече от десетина други фотонни кораби под командването на капитан Сати от „Св. Антоний“. На десет киляди клика зад тях се намират унищожителите клас „благослов“, три от корабите три-К и транспортерът „Св. Мало“, от чийто боен контролен център наблюдава събитията де Соя.