— В този момент разбрах, че причината за пътуването на детето до тази планета е да стигне до портала — отвръща той. — Единствената ни надежда да го задържим беше да унищожим телепортаторната арка.
— Но не успяхте да я унищожите, нали? — пита отец Браун.
— Не — отговаря де Соя.
— Случвало ли ви се е някога — пита капитан Уу, — каквато и да е цел, обстрелвана цяла минута със СПБ, да не бъде унищожена?
Де Соя се замисля за миг.
— Има цели, като например орбиталните гори или астероидите на рояците на прокудените, които не могат да бъдат унищожени дори и след цяла минута обстрел с енергийни копия — отвръща той. — Но ще им бъдат нанесени тежки поражения.
— А телепорталът не беше повреден, нали? — настоява отец Браун.
— Доколкото ми е известно, не — казва де Соя. Капитан Уу се обръща към другите членове на комисията.
— Разполагаме с доброволно писмено показание под клетва от началника на планетарните инженери Рекстън Хамн, че сплавта на телепортала — макар и излъчвала топлина в продължение на повече от четирийсет и осем часа — не е била повредена от атаката.
Няколко минути членовете на комисията разговарят помежду си.
— Отец-капитан де Соя — започва адмирал Сера, когато разпитът се възобновява, — съзнавахте ли, че опитът ви да унищожите портала може да унищожи и кораба на момичето?
— Да, адмирале.
— Й по този начин — продължава Сера, — да го убиете?
— Да, адмирале.
— А заповедта ви е била — конкретно — да отведете детето на Пацем… невредимо. Прав ли съм?
— Да, адмирале. Заповедта ми беше точно такава.
— Но не сте се подчинили? Де Соя си поема дъх.
— В този случай, адмирале, приех това за пресметнат риск. Инструкциите ми гласяха, че отвеждането на детето на Пацем във възможно най-кратък срок е от върховна важност. През онези няколко секунди, когато разбрах, че е възможно детето да мине през телепортала и да избяга, реших, че унищожаването на портала — а не на кораба на детето — е единствената ни надежда. За да съм честен, смятах, че или корабът вече е минал през портала, или че още не е стигнал до него. Всичко показваше, че корабът е бил уцелен и е паднал в реката. Не знаех дали е способен да мине през портала под вода — или, по същия начин, дали порталът може да телепортира обект под водата.
Капитан Уу скръства ръце.
— Известно ли ви е телепорталът да е проявил каквито и да е било признаци на активност след онази нощ?
— Не ми е известно, капитане.
— Известно ли ви е — продължава тя, — дали някой телепортал — на която и да било планета от бившата Мрежа или пък където и да било в космоса — е проявявал каквито и да било признаци на възобновена активност след Падането на телепорталите преди повече от двеста и седемдесет стандартни години?
— Доколкото ми е известно — отвръща де Соя, — не са проявявали активност. Отец Браун се навежда напред.
— Тогава навярно можете да кажете пред тази комисия защо сте си помислили, че момичето притежава способността да отвори един от тези портали и да се опита да избяга точно през него.
Този път де Соя наистина разперва ръце.
— Отче, аз… аз не знам. Предполагам, че съм изпитал силното чувство, че детето не иска да се остави да го заловят, а полетът й над реката… не знам, отче. Използването на портала е единственото нещо, което ми се стори логично през онази нощ.
Капитан Уу поглежда към колегите си.
— Други въпроси? — И след последвалото мълчание казва: — Това е всичко, отец-капитан де Соя. Комисията ще вземе решение съобразно откритията си до утре сутринта.
Де Соя кимва и си тръгва.
Същата вечер, докато се разхожда по пътеката покрай реката в базата, де Соя се опитва да си представи какво би направил, ако бъде изправен пред военен съд и му бъде отнет свещеническият сан, но не го хвърлят в затвора. Мисълта за свободата след такъв провал е по-болезнена, отколкото мисълта за затвора. Комисията не е споменала за отлъчване — нито за някакво наказание, — но де Соя ясно вижда осъждането си, връщането си на Пацем за по-сериозен съдебен процес и отлъчването си от Църквата. Само ужасен провал или ерес могат да предизвикат такова наказание, но де Соя вижда колко ужасно са се провалили усилията му.
На сутринта го викат в ниската сграда, където през цялата нощ е заседавала комисията. Той застава мирно пред дванайсетте мъже и жени, седнали зад ниската маса.
— Отец-капитан де Соя — започва капитан Уу, която говори от името на всички. — Настоящата комисия за разследване се събра, за да отговори на запитването на мирското командване и Ватикана за хода и резултата от неотдавнашните събития — конкретно за тази заповед и за неуспеха на командира да залови детето, известно под името Енея. След петдневно разследване и след стотици часове изслушвания на свидетелски показания и изложения, настоящата комисия стигна до заключението, че за изпълнението на тази мисия са били положени всички възможни усилия и е била направена необходимата подготовка. Фактът, че детето, известно под името Енея — или някой, или нещо, пътуващо с нея, — е било в състояние да избяга през телепортал, нефункционирал почти три стандартни века, не е могъл да бъде предвиден от вас или от който и да било друг офицер, работещ с вас или под ваше командване. Фактът, че телепортаторите изобщо могат да работят отново, разбира се, е сериозен проблем, и последствията ще бъдат проучени на най-високо равнище. Що се отнася до вашата роля в това, с изключение на евентуалната ни загриженост, че сте изложили на опасност живота на детето, което сте натоварен да заловите, ние намираме действията ви за отговорни, правилни, съответстващи на приоритетите на мисията и законни. Настоящата комисия — макар и упълномощена само с разследването — препоръчва да възобновите мисията си с куриерския кораб от клас „архангел“, наречен „Рафаил“, да продължите да използвате папския диск и да изисквате онези материали или личен състав, които смятате за необходими, по време на тази мисия.