— Какво означава „много време“? — попита Енея, довърши шоколада си и облиза пръсти.
— Шест стандартни месеца — отвърна корабът. — Освен ако не се сблъскам с непредвидени проблеми.
Спогледахме се, после пак вдигнах глава към джунглата. Слънцето вече изглеждаше по-ниско, а косите му лъчи осветяваха върховете на голосеменните и хвърляха тъмни сенки отдолу.
— Шест месеца? — попитах аз.
— Освен ако не се сблъскам с непредвидени проблеми — повтори корабът.
— Някакви идеи? — обърнах се към двамата си спътници.
Енея изплакна пръстите си в реката, наплиска лицето си и отметна назад влажната си коса.
— Ние сме на река Тетида — каза тя. — Просто ще тръгнем по течението, докато не открием следващия телепортал.
— Можеш ли да направиш онзи номер отново? — обадих се аз. Тя избърса водата от лицето си и попита:
— Какъв номер?
— Такъв… Да накараш да заработи машина, която не е действала от три века. Тъмните й очи бяха сериозни.
— Не бях сигурна, че ще успея, Рол. — Тя погледна А. Бетик, който безстрастно ни наблюдаваше. — Честно.
— Какво щеше да стане, ако не беше успяла? — тихо попитах аз.
— Щяха да ни хванат — отвърна Енея. — Мисля, че вас щяха да ви пуснат. Щяха да ме отведат на Пацем. И нито вие, нито някой никога повече нямаше да чуе за мен.
Нещо в безстрастния, безизразен начин, по който го каза, ме накара да потръпна.
— Добре — казах аз. — Ти обаче успя. Но как го стори? Тя направи онзи жест с леко помръдване на ръката, който вече бе започнал да ми става познат, и отвърна:
— Не съм… сигурна. От сънищата си знаех, че порталът навярно ще ме пусне да мина…
— Ще те пусне да минеш ли?
— Да. Помислих си, че ще… ме познае… и така стана. Поставих длани върху коленете си и изпружих крака. Токовете на ботушите ми задълбаха в червения пясък.
— Говориш за телепортатора, сякаш е разумен, жив организъм — казах аз. Енея погледна към арката на половин клик зад нас.
— В известен смисъл е така — отвърна тя. — Трудно е да ти обясня.
— Но си сигурна, че войниците на Мира не могат да ни последват през него?
— О, да. Порталът няма да се активира за никой друг. Леко вдигнах вежди.
— Тогава как минахме… аз и А. Бетик… и корабът?
— Вие бяхте с мен — усмихна се Енея.
— Изправих се.
— Добре, ще поговорим за това по-късно. Първо, струва ми се, трябва да разработим план. Веднага ли ще отидем да поразузнаем наоколо, или първо ще извадим нещата си от кораба?
Енея погледна към тъмната вода на реката.
— И тогава Робинзон Крузо се съблякъл гол, доплувал до кораба си, напълнил джобовете си с бисквити и се върнал на брега…
— Какво?
— Нищо — рече тя и се изправи. — Само една стара дохеджирска книга, която чичо Мартин често ми четеше. Обикновено казваше, че коректорите винаги са били некомпетентни тъпанари — дори преди хиляда и четиристотин години.
Погледнах към андроида.
— Разбираш ли я, А. Бетик?
Той ми отговори с лекото свиване на тънките си устни, което се бях научил да приемам като усмивка.
— Ролята ми не е да разбирам госпожица Енея, господин ЕНДИМИОН. Въздъхнах.
— Добре, да се върнем на въпроса… Ще поразузнаем ли преди мръкване, или ще извадим нещата от кораба?
— Гласувам да поразгледаме наоколо — отвърна Енея и погледна към все повече потъмняващата джунгла. — Но не през тази гора.
— Добре — съгласих се аз, извадих Хокинговото килимче и го развих върху пясъка. — Ще видим дали ще работи на тази планета. — Замълчах и приближих инфотерма до лицето си. — Между другото, коя е тази планета, кораб?
Последва секунда колебание, сякаш корабът беше зает със собствените си проблеми.
— Съжалявам, при това положение на банките ми памет не мога да я определя. Навигационните ми системи могат да ни кажат, разбира се, но трябва да виждам звездите. Мога да ви кажа, че в този район от планетата няма изкуствени или микровълнови предавания. Нито пък сателитни или други създадени от човек обекти в синхронна орбита.
— Къде се намираме, Енея? — попита момичето.
— Откъде да знам? — отвърна тя.
— Ти ни доведе тук — казах. Разбирах, че не се държа добре, но наистина бях нервен. Енея поклати глава.
— Аз само активирах телепортатора, Рол. Планът ми беше да се измъкнем от онези кораби. И толкоз.
— И да намериш своя архитект — допълних аз.
— Да — съгласи се Енея.
Погледнах към джунглата и реката.
— Не изглежда много обещаващо място, за да намериш тук архитект. Предполагам, че си права… просто ще трябва да продължим по течението до следващия свят. — Обвитата в лиани арка на телепортатора, през който бяхме преминали, привлече погледа ми. Сега видях защо бяхме задълбали в брега: тук реката завиваше надясно на около километър от портала. Корабът беше минал и просто бе продължил направо, точно през плитчините, и се беше забил в брега.