— Почакай — казах аз, — не можем ли просто да препрограмираме този портал и да го използваме до някъде другаде? Защо трябва да търсим друг?
— Порталите на река Тетида не са работили като милионите частни телепортатори — тихо каза А. Бетик. — Нито пък са били предназначени да функционират като порталите по Главната магистрала или като големите космически телепортатори. — Той бръкна в джоба си и извади малка книга. Видях заглавието: „Пътеводител на пътешественика в Мрежата на световете“. — Тетида е била предназначена най-вече за пътешествия и отдих. Разстоянието между порталите е варирало от няколко до стотици километри…
— Стотици километри! — възкликнах аз. Бях очаквал да открием следващия портал някъде около следващия завой на реката.
— Да — продължи А. Бетик. — Концепцията, както я разбирам аз, е била да предложи на пътешественика голямо разнообразие от светове, гледки и преживявания. Затова се активирали само порталите по течението и се препрограмирали случайно… тоест участъците от реката на различните планети постоянно са се сменяли като в тесте карти.
Поклатих глава.
— В „Песните“ на стария поет се казва, че след Падането реките са се разделили… че са пресъхнали като водни дупки в пустинята.
— Понякога чичо Мартин е пълен с глупости, Рол — каза Енея. — Изобщо не е видял какво е станало след Падането с Тетида… Бил е на Хиперион, спомняш ли си? Никога не се е върнал в Мрежата. Затова е объркал всичко.
Това не беше начинът да разговаряме за най-великото литературно произведение през последните триста години — или за легендарния поет, който го бе написал, — но тогава се разсмях и открих, че ми е трудно да спра. Когато най-после успях, Енея ме гледаше със странен поглед.
— Добре ли си, Рол?
— Да — отвърнах аз. — Просто ми е весело. — Обърнах се и направих жест с ръка, който обхващаше джунглата, реката, телепортала — дори напомнящия на кит кораб. — Неизвестно защо просто ми е весело.
Енея кимна, сякаш ме разбираше отлично.
Обърнах се към андроида.
— Пише ли в книгата коя е тази планета? Джунгла, синьо небе… трябва да е около деветдесет и пет по скалата на Солмев. Сигурно това се среща сравнително рядко. Споменава ли се за такъв свят?
А. Бетик прегледа страниците.
— Не си спомням да се споменава за такава джунгла в разделите, които прочетох, господин ЕНДИМИОН. По-късно ще я прочета по-внимателно.
— Е, струва ми се, че трябва да поразгледаме наоколо — с очевидно нетърпение каза Енея.
— Но първо трябва да извадим от кораба някои важни неща — възразих аз. — Направих списък…
— Това може да отнеме часове — рече момичето. — Слънцето ще залезе преди да сме свършили.
— И все пак — готов да споря, настоях аз, — трябва да организираме тук…
— Ако мога да предложа последователност на действие
— меко ме прекъсна А. Бетик, — навярно с госпожица Енея бихте могли… хм… да поразузнаете, докато аз извадя необходимите вещи, за които споменахте. Освен ако не мислите за по-разумно да спим на кораба.
Всички погледнахме към бедния кораб. Реката се вихреше покрай него и точно над повърхността й можех да видя огънатите и опушени остатъци, които по-рано бяха гордите задни перки. Обмислих въпроса да спим в онзи хаос под аварийното червено осветление или в пълния мрак на централните равнища и казах:
— Е, вътре ще е по-безопасно, но нека извадим нещата, които ще ни трябват за пътуването, и после ще решим.
Няколко минути обсъждахме това с андроида. Носех със себе си плазмената пушка и пистолета, но исках 16-калибровата пушка, която бях отделил, както и екипировката за лагеруване. Не бях сигурен как ще пътуваме нататък — килимчето навярно щеше да издържи трима ни, но не мислех, че ще може да носи и целия ни багаж, така че решихме да извадим три от четирите летящи велосипеда от нишите им под шкафа за космическите костюми. Там също имаше и гравитопояс, който можеше да ни бъде полезен, както и някои неща за лагеруване, като например подгряващ куб, спални чували, дунапренови рогозки, лазерни фенерчетаза всеки от нас и каските със слушалки, които бях забелязал.
— А, и мачете, ако намериш — прибавих аз. С А. Бетик отидохме до края на тесния бряг, намерихме паднало дърво и го домъкнахме до кораба, за да можем да се качваме по заобления корпус.
— А, да, виж дали в онази каша няма някоя въжена стълба — казах аз. — И някакъв надуваем сал.