— Шрайка е почти три метра висок — рече андроидът.
— И може да е много плътен. Освен това може да променя масата си, когато се налага.
— За какво да се налага? — промърморих аз и погледнах към върхарите на дърветата. След залязването на слънцето гъсталакът бе съвсем тъмен. Голосеменните папрати високо над нас улавяха последните отблясъци светлина и се скриваха в мрак. През последните няколко минути на полета ни се бяха струпали облаци — те също бяха заблестели в червено, а после помътняха.
— Готов ли си да фиксираш положението на някоя от звездите? — попитах инфотерма.
— Напълно — отвърна корабът. — Макар че ще трябва да изчакам тази облачна покривка да се прочисти. Междувременно направих едно-две други изчисления.
— Като например? — обади се Енея.
— Като например — на основата на въртенето на този свят около слънцето през последните няколко часа — денят на планетата е осем часа, шест минути и петдесет и една секунди. Според стандартните единици на старата Хегемония, разбира се.
— Добре — казах аз. — Хайде да решим къде ще прекараме нощта. Можем да лагеруваме тук навън, да спим в кораба или да натоварим този багаж на летящите велосипеди и да тръгнем надолу по реката до следващия портал колкото е възможно по-скоро. Можем да вземем със себе си надуваемия сал. Предлагам да направим последното. Не ми харесва много да останем на тази планета при положение, че Шрайка се навърта наоколо.
А. Бетик вдигна ръка като дете в класна стая.
— Трябваше да ви го съобщя по инфотерма по-рано… — сякаш засрамен каза той. — Както знаете, ЕВА-шкафът е претърпял известни поражения от атаката. Няма и следа от надуваем сал, макар корабът да си спомня, че е имало. Освен това три от четирите велосипеда са извън движение.
Намръщих се.
— Съвсем ли?
— Да, сър — отвърна андроидът. — Съвсем. Корабът смята, че един може да се поправи, но ще отнеме няколко дни.
— Майната му — казах аз, без да се обръщам конкретно към никого.
— Какъв заряд имат велосипедите? — попита Енея.
— Сто часа при нормално използване — реагира инфотермът ми.
Момичето презрително махна с ръка.
— Струва ми се, че така или иначе нямаше да са ни чак от такава полза. Един велосипед не променя нещата, а пьк можем и никога да не намерим нов източник на енергия.
— Помислих за това — казах аз. — Но ако изобщо вземем някакъв багаж, килимчето няма да побере трима ни плюс оръжията и необходимите ни вещи.
Мислех, че детето ще спори с нас за нуждата от багаж, но вместо това Енея рече:
— Предлагам да вземем всичко, но да не летим.
— Да не летим ли? — попитах аз. От идеята да си пробиваме път през джунглата ми се догади. — При липсата на надуваем сал ни остава единствено да летим или да вървим пеш…
— Пак можем да имаме сал — рече Енея. — Можем да си построим дървен сал и да плаваме по течението… не само в този участък от реката, но и в останалите.
Отново потърках бузата си.
— Водопадът…
— Можем да пренесем багажа си долу сутринта с килимчето — прекъсна ме тя. — Да построим сал под водопадите. Освен ако не смяташ, че не сме в състояние да си направим сал…
Погледнах към голосеменните: високи, тънки, яки, точно с нужната дебелина.
— Можем да построим сал — съгласих се аз. — На Канс често го правехме, за да пренасяме с шлеповете повече товар надолу по течението.
— Добре — каза Енея. — Тази нощ ще лагеруваме тук… тя не би трябвало да е прекалено дълга, щом денят е само осемнайсет стандартни часа. Ще тръгнем на разсъмване.
За миг се поколебах. Не исках да оставям едно дванайсетгодишно хлапе да взима решения за всички нас, но идеята ми се струваше разумна.
— Добре — казах аз, — но къде ще спим тази нощ? Тук на брега или в кораба, където ще е по-безопасно?
— При дадените обстоятелства ще се постарая да направя вътрешността си колкото е възможно по-безопасна и приятна — обади се корабът. — Две от кушетките на палубата за сомния все още могат да се използват за легла, освен това има хамаци, които могат да се опънат…
— Предлагам да лагеруваме на брега — прекъсна го Енея. — В кораба няма да сме по-защитени от Шрайка, отколкото ако сме навън.
Погледнах към помръкващата гора и казах:
— Възможно е да има и други неща, с които не бихме искали да се срещнем на тъмно. На кораба ми се струва по-безопасно.
А. Бетик посочи един малък вързоп.
— Намерих няколко аларми с ограничен периметър. Можем да ги разположим около лагера. Бих се радвал да остана на пост през цялата нощ. Признавам, че ще ми е приятно да останем навън след толкова много дни на борда на кораба.