„Къде е това «тук»?“ — запитах се аз. Имах някакво подозрение.
— Кораб? — казах към инфотерма си. — Още ли си тук? Изненадах се, когато гривната отговори.
— Записаните данни са все още тук, господин Ендимион. С какво мога да ви помогна?
Другите двама откъснаха очи от изгряващите лунни гиганти и погледнаха към инфотерма.
— Ти не си корабът, нали? — попитах аз. — Искам да кажа…
— Ако ви интересува дали сте в пряка връзка с кораба, не — отвърна инфотермът. — Комуникационните канали прекъснаха, когато се прехвърлихте през телепортала. Този съкратен вариант на кораба обаче приема видеоинформация.
Бях забравил, че инфотермът има сензори за светлина.
— Можеш ли да ни кажеш къде се намираме? — попитах аз.
— Един момент, моля — рече гривната. — Ако вдигнете инфотерма малко по-нависоко — благодаря ви, — ще проуча небето и ще сравня данните с навигационните координати.
Докато инфотермът проверяваше, А. Бетик каза:
— Струва ми се, че зная къде сме, господин Ендимион. Мислех, че и аз се досещам, но оставих андроида да продължи.
— Всичко тук като че ли отговаря на описанието на Mare Infinitum — рече той. — Един от старите светове в Мрежата и понастоящем част от Мира.
Енея не каза нищо. С унесено изражение тя все още наблюдаваше изгряващата луна. Вдигнах очи към изпълващата небето оранжева сфера и разбрах, че над прашната й повърхност забелязвам да се движат ръждиви облаци. Когато отново погледнах, разбрах, че се вижда и самият релеф на повърхността: кафяви петна, които можеха да са изригнали вулкани, дълъг белег на речна долина с притоци, загатване за ледени полета на северния полюс и неопределени лъчи, които свързваха нещо като планински вериги. Малко приличаше на един холос на Марс, който бях виждал — преди планетата да бъде тераформирана.
— Изглежда, че Mare Infinitum има три луни — казваше А. Бетик, — макар всъщност планетата да е спътник на един скалист свят с големината на Юпитер.
Посочих към прашната луна.
— Като тази ли?
— Точно като тази — отвърна андроидът. — Виждал съм снимки… Той е необитаем, но по време на Хегемонията полезните изкопаеми са били мащабно разработвани от роботи.
— Мисля, че същото се отнася и за Mare Infinitum — казах аз. — Чувал съм някои от чуждопланетните ловци от Мира да разказват за това. Дълбокоморски риболов в огромни размери. Казват, че в океана на Mare Infinitum имало някакво главоного, което стигало повече от сто метра дължина… и ако не го хванели първи, поглъщало рибарските кораби цели.
После млъкнах. И тримата се втренчихме в тъмната като вино вода. В тишината рязко изцвъртя инфотермът ми.
— Готов съм! Звездните полета отговарят точно на навигационните ми инфобанки. Намирате се на спътник, който обикаля около субюпитерова планета в орбитата на звезда Седемдесет Офиучи А на нула-седем-точка-девет светлинни години от Хиперион, на шестнайсет-точка-четири-нула-осем-две светлинни години от системата на Старата Земя. Системата е бинарна, основната звезда Седемдесет Офиучи А е на точка-шест-четири АЕ и има атмосфера и вода, така че със сигурност мога да кажа, че сте на втората луна от субюп и торовата Седемдесет Офиучи А, известна в дните на Хегемонията като Mare Infinitum.
А. Бетик свали ризата си от самоделната мачта и я навлече. Океанският вятър беше силен, въздухът — рядък и студен, и всички се облякохме. Невероятната луна продължаваше да се издига в невероятно звездното небе.
„Макар и къса, частта от реката на Mare Infinitum е приятна интерлюдия между ориентираните повече към забавление участъци — пишеше в «Пътеводителя на пътешественика в Мрежата на световете». — Виолетовият цвят на моретата се дължи на форма на фитопланктон във водата, а не на рядката атмосфера, която предлага на пътешественика такива прелестни залези. Макар интерлюдията на Mare Infinitum да е съвсем кратка — пет километра в такъв океан са достатъчни за повечето пътешественици по Реката, — тя включва прочутите в Мрежата Океански аквариум и грил-ресторант на Гъс. Непременно си поръчайте морски гигант на скара, супа от октопод и отличното вино от жълт плевел. Вечеряйте на някоя от многобройните тераси на Океанската платформа на Гъс, за да можете да се насладите на един от вълшебните залези на Mare Infinitum и на още по-вълшебните лунни изгреви. Макар тази планета да е известна с пустите си океански простори (на нея няма континенти или острови) и агресивни форми на морски живот, вашият ваканционен кораб ще плава в безопасност по Централното течение от портал до портал, ескортиран от няколко кораба на Протектората, така че краткото ви океанско пътуване, започнало с вечеря в грил-ресторанта на Гъс, ще остави у вас само приятни спомени. (ЗАБЕЛЕЖКА: Участъкът на Mare Infinitum ще бъде прескочен от пътешествието в случай, че времето е лошо или се появят опасни форми на морски живот. Подгответе се да видите този свят по време на някое следващо пътуване!)“