— Точно така — казах аз. — Има го в «Песните», струва ми се. И после хиперопънатата среда просто е престанала да работи. Техноцентърът пратил това съобщение и прекъснал векторната връзка.
— Не Техноцентърът е пратил това съобщение — рече Енея.
Спомням си бавното вледеняване, което плъзна по тялото ми, въпреки жегата от двете слънца.
— Не е ли? — глупаво попитах аз. — Тогава кой?
— Основателен въпрос — каза детето. — Когато баща ми разказваше за метасферата — по-широката инфоравнина, която някак си била свързана с или от Празнотата, която обвързва — той винаги казваше, че била пълна с лъвове, тигри и мечки.
— Лъвове, тигри и мечки — повторих аз. Това бяха животни от Старата Земя. Не мисля, че което и да е от тях е оцеляло след Хеджира. Не мисля, че което и да е от тях изобщо е било останало, за да участва в пътуването — дори съхранените им ДНК, — когато Старата Земя е попаднала в черната си дупка след Голямата грешка от ’08 г.
— Аха — каза Енея. — Бих искала някой ден да ги видя. Стигнахме.
Бяхме на около хиляда метра над морето и салът изглеждаше съвсем малък, но ясно се виждаше. Отново гол до кръста под силната жега, А. Бетик ни махаше със синята си ръка. Отвърнахме му.
— Надявам се да има нещо вкусно за обяд — рече Енея.
— В противен случай — отвърнах аз, — просто ще спрем в Океанския аквариум и ресторант на Гъс. Енея се засмя и насочи килимчето към сала.
Беше точно след мръкване и луните още не бяха изгрели, когато видяхме на източния хоризонт да премигват светлини. Втурнахме се към предната част на сала и се опитахме да разберем какво е това — Енея използваше бинокъла, А. Бетик нощните очила на пълно увеличение, а аз гледах през мерника на пушката.
— Не е порталът — каза Енея. — Това е платформа в океана, голяма, върху някакви кокили.
— Аз обаче виждам арката — съобщи андроидът, който гледаше няколко градуса на север от премигващата светлина. С момичето погледнахме в тази посока.
Арката едва се виждаше — загатване за празно пространство, врязано в Млечния път точно над хоризонта. Платформата с премигващи навигационни светлини за самолети и осветени прозорци тъкмо започваше да се вижда на няколко клика по-близо. Между нас и телепортатора.
— По дяволите — казах аз. — Какво може да е това?
— Ресторантът на Гъс? — предположи Енея.
Въздъхнах.
— Е, ако е той, мисля, че собственикът е друг. През последните два века по Тетида не е имало много туристи.
— Разгледах голямата платформа през мерника на пушката и добавих: — На няколко равнища е. За нея са завързани няколко кораба… обзалагам се, че са рибарски. И площадка за плъзгачи и други самолети. Струва ми се, че виждам два топтера.
— Какво е топтер? — попита момичето и свали бинокъла от очите си.
Отговори й А. Бетик.
— Въздушно превозно средство, което използва движещи се криле. Много прилича на насекомо, госпожице Енея. Доста са разпространени след Хегемонията, макар че на Хиперион не се срещат често. Мисля, че също са ги наричали водни кончета.
— Още ги наричат така — казах аз. — Мирът има няколко на Хиперион. Виждал съм едно от тях на Урсуския леден шелф. — Отново вдигнах мерника и видях напомнящите очи предни илюминатори на водното конче, осветени от съседния прозорец. — Да, топтери са.
— Изглежда, че трудно ще минем незабелязано покрай платформата, за да стигнем до арката — рече А. Бетик.
— Бързо — казах аз и се извърнах от премигващите светлини. — Да свалим палатката и мачтата.
— Трябва да е Мирът — рече А. Бетик. — Мирът има сериозни интереси на Mare Infinitum. От онова, което научихме, докато се криехме в университетския град, ставаше ясно, че Мирът отдавна е пристигнал тук, за да възстанови реда и да създаде конгломерати от морски ферми. Mare Infinitum е била протекторат на Хегемонията, а сега е пълна собственост на Църквата.
— Лоши новини — рече Енея и премести погледа си от андроида към мен. — Някакви идеи?
— Знаете ли — отвърнах аз. — Вместо да се чудим кой е там или какви са намеренията му, защо не отида да погледна сам? Може би са просто наследниците на Гъс и неколцина спящи рибари.
— Когато видяхме светлината, знаеш ли какво си помислих, че може да е? — попита Енея.
— Какво?
— Тоалетната на чичо Мартин.
— Моля? — каза андроидът.
— Наистина. Мама ми е разказвала, че когато Мартин Силенъс бил прочут писател по време на Мрежата, е имал къща на много светове.
— Баба ми е разказвала за това — казах аз. — Телепортатори вместо врати между стаите. Една къща със стаи на повече от една планета.
— На десетки, в случая на чичо Мартин, ако може да се вярва на мама — рече Енея. — И е имал тоалетна на Mare Infinitum. Нищо друго… само плаваща платформа с тоалетна. Дори без стени и покрив.