Загледан в портала, буквално се сблъсках с някакъв мъж, облегнал се на стената. До парапета стояха още двама. Единият държеше бинокъл за нощно виждане и гледаше на север. И двамата до парапета бяха въоръжени.
— Какво правиш тук? — попита мъжът, в когото се бях блъснал. Беше по-млад от мен и носеше униформата на сухопътните сили на Мира и лейтенантска лента.
— Да глътна малко въздух — неубедително отвърнах аз. Част от мен си мислеше, че истинският Герой би извадил пистолета си и би го застрелял. По-умната ми част дори не си го и помисли.
Другите двама насочиха иглометите си срещу мен. Чух изщракването на предпазител.
— С групата на Клингман ли си? — попита първият. — Или на Отър? — Не знаех какво точно означава това, но отвърнах възможно по-кратко:
— Клингман.
Лейтенантът от Мира посочи с палец към вратата зад себе си.
— Знаеш правилата. Вечерен час след мръкване. Хайде вътре.
Другите двама държаха иглометите си почти опрени в мен.
Влязох през вратата и се озовах в най-светлата и претъпкана стая на света.
32.
Уморени са от смърт. След осем звездни системи за шейсет и три дни, осем ужасни смърти и осем болезнени възкресявания, отец-капитан де Соя, сержант Грегориъс, капрал Кий и копиеносец Ретиг са уморени от смърт и прераждане.
След всяко възкресение де Соя застава гол пред едно огледало, гледа болезнено нежната си лъщяща кожа и предпазливо докосва ту синкавия, ту тъмночервен кръстоид под плътта на гърдите си. В дните след всяко възкресение де Соя е разсеян, с всеки следващ път ръцете му треперят малко по-силно. Гласовете се донасят до него отдалеч, не може да се съсредоточава изцяло, независимо дали събеседникът му е мирски адмирал, губернатор или енорийски свещеник.
Де Соя започва да се облича като енорийски свещеник и заменя стегнатата си униформа с расо и якичка. От колана му виси броеница и йезуитът я прехвърля почти
непрекъснато: молитвата го успокоява, въвежда ред в мислите му. Отец-капитан де Соя вече не сънува Енея като своя дъщеря, вече не сънува Ренесанс Вектор и сестра си Мария. Сънува Армагедон — ужасни сънища за изгаряне на орбитални гори, за обхванати в пламъци светове, за смъртоносни лъчи, които обсипват плодородни земеделски долини и оставят след себе си само трупове.
След първия свят по река Тетида той разбира, че сметката му е погрешна. Две стандартни години за покриването на двеста свята, е казал де Соя в системата на Ренесанс, като е смятал по три дни за възкресение във всяка система, предупреждение и после прехвърляне в следващата. Но не става така.
Първата му планета е Тау Сети Сентър, бившата административна столица на огромната Мрежа на световете на Хегемонията. Дом за десетки милиарди през дните на Мрежата, заобиколен от истински пръстен от орбитални градове и жилища, обслужвани от космически асансьори, телепортатори, река Тетида, Главната магистрала, векторната връзка и прочее — център на хегемонийската инфоравнинна мегасфера и местонахождение на Правителствения дом, място на смъртта на Мейна Гладстоун от разбеснелите се тълпи след унищожаването на телепортаторите на Мрежата от корабите на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ по нейна заповед. Висящите сгради са се сгромолясали след изчезването на енергийната решетка. Други градски небостъргачи, някои с по неколкостотин етажа, били обслужвани само от телепортатори и нямали стълби и асансьори. Десетки хиляди загинали от глад или от падане преди да ги приберат плъзгачите. Планетата нямала собствено селско стопанство и внасяла храната си от хиляди светове посредством базирани на повърхността й телепортатори и огромни орбитални портали. Гладните бунтове продължили петдесет местни години, повече от трийсет стандартни, и когато завършили, милиарди били загинали от човешка ръка, за да допълнят милиардите, умрели от глад.
В дните на Мрежата Тау Сети Сентър бил сложен, развратен свят. Почти нямало други религии, освен най-яростните. Църквата на Последното изкупление — култът към Шрайка — била най-популярна сред отегчените граждани. Но през вековете на експанзията на Хегемонията единственият истински обект на почитание била властта: преследването на властта, близостта до властта, запазването на властта. Властта била божество на милиарди и когато божеството паднало — и съборило със себе си милиардите си поклонници, — оцелелите проклели спомените за властта сред градските си развалини, повели селски начин на живот в сенките на разпадащите се небостъргачи, затеглили плуговете си през участъците между изоставените земни и въздушни пътища и скелета на старата Главна магистрала, ловели шарани там, където Тетида всеки ден пренасяла хиляди богатски яхти и ваканционни корабчета.