Де Соя настоява при порталите да бъде поставена постоянна стража и да бъдат монтирани камери за двайсет и четири часово наблюдение. Иска сензори, алармени инсталации и детекторни жици. Местните войници на Мира се съвещават със своя архиепископ и неохотно се подчиняват на тази явна обида срещу суверенитета им. Де Соя съвсем се отчайва от тази безполезна политика.
На шестия ден капрал Кий се разболява от тайнствена треска и е откаран в болница. Де Соя се надява да е някакъв резултат от възкресението: всеки от тях тайно страда от треперене, емоционални сривове и по-незначителни болести. На седмия ден Кий е в състояние да ходи и моли де Соя да го измъкне от лазарета и изобщо от този свят, но сега архиепископът настоява същата вечер отец-капитанът да отслужи голяма литургия в чест на Негово светейшество папа Юлий. Де Соя не може да откаже, така че вечерта — сред скиптри и монсиньори с розови копчета, под гигантските символи на Тройната тиара и Кръстосаните ключове на Негово светейшество (които са изобразени и на папския диск, който йезуитът носи на врата си), сред дим от тамян, бели митри и звън на камбани, под тържественото пеене на шестстотинчленен детски хор, обикновеният свещеник воин от Мадредедиос и изящната архиепископка отслужват тайнството на Христовото разпятие и възкресение. Тази вечер сержант Грегориъс поема причастието от ръката на де Соя — което прави всеки ден от пътуването им, — както и няколко десетки други също избрани да получат нафората, тайна за успеха на кръстоидното им безсмъртие в този живот, докато три хиляди вярващи се молят на бледата светлина в катедралата.
На осмия ден напускат системата и отец-капитан де Соя за първи път приветства настъпващата смърт като средство за бягство.
Възкресяват ги в ясла на Райска порта, някога нещастен свят, тераформиран и засаден с дървета в дните на Мрежата, който сега почти изцяло се е върнал към кипящата тиня, смъртоносните блата, негодната за дишане атмосфера и изгарящата радиация на основната звезда Вега. Идиотският компютър на „Рафаил“ е избрал тази поредица по старата Тетида, откривайки най-ефикасния ред за посещението на планетите, тъй като на Ренесанс В. не са намерили следа, която да покаже накъде може да е водил порталът, но вниманието на де Соя е привлечено от факта, че все повече приближават към системата на Старата Земя — на по-малко от дванайсет светлинни години от ТС2, а сега на мъничко повече от осем — от Райска порта. Отец-капитанът разбира; че му се иска да посети системата на Старата Земя — дори без самата Стара Земя — въпреки факта, че Марс и другите обитаеми планети, луни и астероиди там са се превърнали в затънтени провинции, не по-интересни за Мира, отколкото Мадредедиос.
Но Тетида никога не е текла през системата на Старата Земя, така че де Соя трябва да преглътне любопитството си и да се задоволи с това, че следващите няколко светове ще са още по-близо до бившия дом на човечеството.
Райска порта също отнема осем дни, но не поради вътрешноцърковната политика. В орбита около планетата има малък мирски гарнизон, но военните рядко слизат на разрушения свят. Четиристотинмилионното население се е смалило на десетина луди изследователи, скитали се из блатистата повърхност през годините след Падането. Рояците на прокудените са помели планетата още преди Гладстоун да заповяда унищожаването на телепортаторите — те са превърнали в шлака орбиталната сдържаща сфера, обсипали са с лазерни копия столицата Мъдфлат с нейните прелестни Променади, взривили са с плазмени бомби атмосферогенериращите станции, строени в продължение на векове — и напълно са разорали света преди изчезването на телепортаторните връзки да насоли земята, за да не може нищо да порасне отново от нея.
Така че сега мирският гарнизон пази обгорената планета заради прочутите й полезни изкопаеми, но няма причина да слиза на повърхността й. Де Соя трябва да убеди командира на гарнизона — майор Лийм — в необходимостта от такава експедиция. На петия ден след прехвърлянето на „Рафаил“ в системата на Вега де Соя, Грегориъс, Кий, Ретиг, някой си лейтенант Бристъл и десетина войници от гарнизона на Мира, облечени в тежки защитни костюми, се качват на спускателния кораб за блатата, където някога е текла Тетида. Телепорталите ги няма.
— Мислех си, че е невъзможно да бъдат унищожени — казва де Соя. — Техноцентърът ги е строил, за да издържат, и ги е направил така, че да не могат да се демонтират.
— Обаче ги няма — отвръща лейтенант Бристъл и дава заповед за връщане в орбита.