Де Соя го спира. Като използва пълномощията на папския диск, той настоява да се извърши пълно сензорно претърсване. Откриват телепортаторите — на шестнайсет клика един от друг и почти под сто метра тиня.
— Това решава вашата загадка — казва по теснолъчевия канал майор Лийм. — Или атаката на прокудените, или по-късното наслояване на тиня е погребало порталите и онова, което е представлявала реката. Тази планета буквално е отишла по дяволите.
— Навярно — съгласява се де Соя. — Но искам телепортаторите да бъдат изровени, около тях да се вдигнат временни обграждащи балони, така че ако някой излезе от тях, да оцелее, и при всеки портал да се постави постоянна стража.
— Да не сте загубили проклетия си мозък! — избухва майор Лийм и после, спомняйки си за папския диск, добавя: — Сър.
— Още не — отвръща де Соя и се намръщва към камерата. — Искам това да бъде изпълнено за седемдесет и два часа, майоре, или през следващите три стандартни години ще служите долу на повърхността.
Разкопаването, вдигането на куполите и поставянето на стража отнема седемдесет часа. Онзи, който пътува по Тетида, няма да намери тук река, разбира се, а само кипяща тиня, гибелна, негодна за дишане атмосфера и чакащи войници в пълно бойно снаряжение. Последната нощ в орбита около Райска порта де Соя пада на колене на „Рафаил“ и се моли Енея да не е вече тръгнала за насам. Не са открили костите й в изкопаната кал и сяра, но инженерът от Мира, който ръководи разкопките, казва на йезуита, че в естествената си форма почвата тук е толкова токсична, че детските кости вече биха били разядени от киселината.
Де Соя не вярва, че е станало така. На деветия ден той напуска системата, като предупреждава майор Лийм да държи стражите нащрек, куполите обитаеми, а устата си по-вежлива към нови посетители.
Никой не ги чака, за да ги възкреси в третата система, в която ги докарва „Рафаил“. В системата NGCes2629 има девет планети, но само една от тях, позната под прозаичното име NGCes2629-4BIV може да поддържа живот. От все още наличните на „Рафаил“ записи изглежда вероятно Хегемонията и Техноцентърът да са се опитали да продължат река Тетида тук от някакъв самолюбив порив на естетизъм. Планетата никога не е била сериозно колонизирана или тераформирана, с изключение на случайните ДНК-посевки през първите дни на Хеджира, и изглежда, че е била част от пътуването по Тетида само за представителност и за разглеждане на животните.
Това не означава, че сега тук няма човешки същества. „Рафаил“ ги открива от орбита. Сведеното до минимум население на NGCes2629-4BIV — временно пребиваващи биолози, зоолози, туристи и поддържащи екипи — е било изолирано след Падането и се е превърнало в местно и няколко хиляди души все още обитават джунглите и планините на примитивния свят: ДНК-посетите зверове са били способни да ядат хора и са го правели с удоволствие.
„Рафаил“ стига до границите на възможностите си в простата задача да открие телепорталите. Наличните в паметта му записи от Мрежата казват само, че порталите са разположени на вариращи разстояния по шестхилядикилометровата река в северното полукълбо. Корабът променя орбитата си в приблизително синхронна точка над огромния континент, който изпълва полукълбото, и се заема да фотографира и картографира реката. За нещастие на този континент има три големи реки, две от които текат на изток и една на запад. „Рафаил“ не е в състояние да определи приоритетната възможност. Той решава да картографира и трите — анализ на повече от двайсет хиляди километра данни.
Когато на третия ден от възкресителния цикъл сърцата на четиримата мъже започват да бият, „архангелът“ изпитва някакъв силиконов еквивалент на облекчение.
Докато слуша компютърното описание на предстоящата задача и стои гол пред огледалото в малката си каюта, Фредерико де Соя не изпитва облекчение. Всъщност му се доплаква. Той си помисля за майка капитан Стоун, майка капитан Буле и капитан Хърн на границата на Великата стена, които досега сигурно са притиснали прокудените в яростна схватка. Де Соя завижда на простотата и доблестта на задачата им.
След като се съвещава със сержант Грегориъс и другите си двама войници, отец-капитанът преглежда данните, незабавно отхвърля течащата на запад река като прекалено нехарактерна за Тетида, тъй като тече най-вече през дълбоки каньони, далеч от пълните с живот джунгли и блата. Втората река отхвърля поради очевидния брой водопади и бързеи — прекалено трудно за движението по Тетида — и така започва просто радарно картографиране на най-дългата река. Картата ще покаже десетки, навярно стотици естествени препятствия, напомнящи на телепортали — скалисти водопади, естествени мостове, камъни в бързеите, — но те могат да се разгледат с човешко око за няколко часа.