На петия ден порталите са локализирани — невероятно отдалечени един от друг, но несъмнено изкуствени обекти. Де Соя лично отлита със спускателния кораб и оставя капрал Кий на „Рафаил“ за поддръжка в случай на нужда.
Точно от това се е страхувал отец-капитанът — няма начин да каже дали момичето е дошло по този път, с или без кораба си. Тук няма свидетели, които да разпитат, нито войници на Мира, които да оставят на стража.
Кацат на един остров и обсъждат възможностите си.
— Изминаха три стандартни седмици, откакто корабът мина през телепортатора на Ренасанс В. — казва Грегориъс. Вътрешността на совалката е тясна и практична: тримата разговарят от седалките си. Бойните брони на Грегориъс и Ретиг висят в ЕВА-шкафа като метални кожи.
— Ако са пристигнали на свят като този — казва Ретиг, — навярно просто са отлетели с кораба. Няма причина да продължат по течението на реката.
— Наистина — отвръща де Соя. — Но има сериозна възможност корабът да е бил повреден.
— Да — съгласява се сержантът, — но до каква степен? Можел ли е да лети? Дали не се е закърпил по пътя? Или пък е стигнал до някоя ремонтна база на прокудените? Тук не сме чак толкова далеч от тях.
— Момичето може да е пратило кораба и да е продължило през следващия телепортатор — предполага Ретиг.
— Ако се приеме, че някой от другите портали работи — уморено казва де Соя. — Че онзи на Ренесанс В. не е бил просто някаква щастлива случайност.
Грегориъс поставя големите си длани върху коленете си.
— Да, сър, това е смешно. Да откриеш игла в копа сено, както са се изразявали някога… би било детска игра в сравнение с това.
Отец-капитан де Соя поглежда през прозорците на совалката. Високите папрати се люлеят от беззвучен вятър.
— Имам чувството, че тя е тръгнала по течението на старата река. Мисля, че използва телепорталите. Не знам как — с летящата машина, която някой използва, за да я измъкне от Долината на Гробниците на времето, може би, с надуваем сал, с открадната лодка — просто мисля, че пътува по Тетида.
— Какво можем да направим ние? — пита Ретиг. — Ако вече е минала оттук, значи сме я изпуснали. Ако още не е пристигнала… е, можем да си чакаме вечно. Ако имахме сто архангелски кораба, така че да докараме войници на всеки от тези светове…
Де Соя кимва. Често си е мислил колко по-проста би била тази задача, ако архангелските куриери са обикновени роботи, които се прехвърлят в системите на Мира, съобщават пълномощията на папския диск и заповядват претърсване, а после се прехвърлят в друга система, без да намаляват скоростта. Доколкото знае, Мирът не строи кораби роботи — омразата на Църквата към ИИ и зависимостта от човешки контакти го забраняват. И доколкото знае, съществуват само три куриерски кораба клас „архангел“ — „Михаил“, „Гавриил“, който първи му е донесъл съобщението, и собственият му „Рафаил“. В системата на Ренесанс му се е искало да прати другия куриерски кораб на претърсване, но „Михаил“ е имал неотложни ватикански задължения. От гледна точка на логиката де Соя разбира защо това издирване е негово и само негово. Но тук са прекарали почти три седмици и са преровили две планети. Архангелът робот би се прехвърлил през двеста системи и би съобщил заповедта за готовност за по-малко от десет стандартни дни… с тази скорост на де Соя и „Рафаил“ ще им трябват четири-пет стандартни години. Изтощеният отец-капитан понечва да се засмее.
— Все пак остава нейният кораб — оживено казва той.
— Ако са продължили без него, те са имали две възможности — да пратят кораба някъде другаде, или да го оставят на някоя от планетите по Тетида.
— Казвате „те“, сър — тихо се обажда Грегориъс. — Сигуре.н ли сте, че има и други?
— Някой я отмъкна от клопката ни на Хиперион — отвръща де Соя. — Има други.
— Може да е цял екипаж от прокудени — казва Ретиг. — Вече може да са преполовили пътя до рояка си… след като са оставили момичето на който и да било от тези светове. Или пък да са го взели със себе си.
Де Соя вдига ръка и разговорът замлъква. Обсъждали са въпроса неколкократно.
— Според мен корабът е бил уцелен и повреден — казва той. — Ще го потърсим и той може да ни отведе при момичето.
Грегориъс посочва към джунглата. Там вали.
— Прелетяхме целия участък от реката между порталите. Никаква следа от кораб. Когато стигнем в следващата система от Мира, можем да пратим тук гарнизон, който да ги охранява.