— А ще можем ли да ги огледаме предварително?
— Да, Маргарет — потвърди брат й така, сякаш разговаряше с бавно развиващо се дете. — Както господин Винсънт е указал недвусмислено в писмото, „огледът ще се състои от десет сутринта до четири следобед във вторник, сряда и четвъртък, а търгът — в единайсет часа в петък“.
— Но можем да си изберем само една вещ, нали?
— Да — рече Корнилиъс, — ищците, завели дело за несъстоятелност, няма да разрешат повече. Но сигурно ще останеш доволна, че портретът на Даниъл, на който си се възхищавала толкова често, ще бъде сред вещите, които роднините и близките имат правото да откупят.
— Да, много се радвам — възкликна Маргарет, сетне се поколеба. — Ами картината на Търнър?
— И тя — каза брат й. — Принуден съм да разпродам всичко.
— А имаш ли представа какво са си харесали Хю и Елизабет?
— Не, нямам, но щом те интересува, защо не им звъннеш да ги питаш? — подметна дяволито Корнилиъс — знаеше прекрасно, че Маргарет почти не говори с брат си и с жена му.
Още затворил-незатворил телефона след разговора със сестра си, и той иззвъня отново.
— Най-после — подвикна властен женски глас, сякаш Корнилиъс имаше някаква вина, че и други може би искат да говорят с него.
— Добро утро, Елизабет — поздрави той — беше я познал начаса по гласа. — Радвам се да те чуя.
— Обаждам се заради писмото, което получих сутринта.
— Така си и помислих — отвърна той.
— Аз такова…, просто исках да потвърдя цената на масичката… Оная в стил „Луи XIV“, де, и понеже стана дума, да видя какво става със старинния стенен часовник, който навремето е принадлежал на граф Бют.
— Ако отидеш, Елизабет, във фирмата, която провежда търга, ще ти дадат каталог, там е посочена началната цена на всяка вещ.
— Ясно — каза снаха му. Известно време мълча. А случайно да знаеш дали Маргарет ще наддава за тези неща?
— Нямам представа — отвърна Корнилиъс. — Но именно Маргарет беше заела телефона, докато си се опитвала да се свържеш с мен, тя ми задаваше същите въпроси, затова ти предлагам да се обадиш на нея.
Последва поредната дълга пауза.
— Между другото, Елизабет, нали си наясно, че можеш да наддаваш само за една вещ?
— Да, пише го в писмото — тросна се кисело снаха му.
— Реших да попитам, защото винаги съм си мислел, че Хю се интересува от шаха.
— Няма такова нещо — каза Елизабет. Корнилиъс не се и съмняваше кой от семейството ще наддава в петък сутрин.
— Е, хайде, успех! — пожела й той. — И да не забравиш за комисионата, петнайсет процента е — добави, след което затвори.
На другия ден Тимоти му писа, че се надявал да присъства на търга, понеже искал да откупи нещо за спомен от „Върбите“ и от чичо си и леля си.
Виж, Полин, която беше дошла да почисти спалнята, сподели, че нямала намерение да ходи на разпродажбата.
— Защо така? — попита я Корнилиъс.
— Защото сигурно ще стана за смях — ще почна да наддавам за нещо, което не ми е по джоба.
— Правилно си решила — увери я той. — И аз един-два пъти съм се хващал в този капан. Все пак харесала ли си си нещичко?
— Да, но спестяванията няма да ми стигнат.
— Недей да бъдеш толкова сигурна. На търговете човек никога не знае — обясни й Корнилиъс. — Случва се никой да не се включи в наддаването и тогава можеш да направиш страхотен удар.
— Е, ще си помисля. Все пак вече имам нова работа.
— Радвам се — каза Корнилиъс, макар че бе искрено разочарован от тая новина.
В четвъртък вечер и Корнилиъс, и Франк така и не успяха да се съсредоточат за обичайната си седмична партия шах и след половин час се отказаха и зарязаха дъската.
— Да ти призная, до гуша ми дойде — кога най-после нещата ще си тръгнат постарому! — възкликна Франк, докато домакинът му наливаше от долнопробното готварско вино.
— И аз не знам. Мен ако питаш, си има и добрите страни.
— Например? — възкликна адвокатът и свъсен, отпи първата глътка.
— Като начало изгарям от нетърпение да видя какво ще стане утре на търга.
— Ами ако всичко се обърка? — предупреди го неговият приятел.
— Какво толкова може да се обърка?
— Замислял ли си се какво ще стане, ако… Той обаче не се доизказа, защото Корнилиъс изобщо не го слушаше.
На другата сутрин Корнилиъс отиде пръв в тръжната зала. Вътре имаше сто и двайсет стола, подредени на десет прави реда, така че да поберат всички, дошли на разпродажбата следобед — очакваше се да се стекат много хора. Според Корнилиъс обаче истинската драма щеше да се разиграе сутринта, когато щяха да присъстват едва шестима души.