— Вече не ме свърта да разбера какво си наумил — подкани Франк.
Корнилиъс завъртя коняка в чашата, докато се съсредоточи.
— Знаеш не по-зле от мен, че всеки от петимата, които изброих, ми е искал по едно или друго време пари назаем. Никога не съм взимал разписки, понеже съм смятал, че е въпрос на доверие да ми върнат парите. Дългът се състои от стоте хиляди лири стерлинги, които съм дал на брат си Хю, за да купи магазина — а той, доколкото знам, носи добра печалба, плюс петстотинте лири, които икономката Полин ми поиска, за да си платяла поредната вноска за колата, купена на старо. Дори младият Тимоти ми се примоли за хиляда лири — да си покриел студентския заем. Сега вече напредва в избраното поприще и едва ли ще се затрудни и той, пък и другите, ако ги помоля да се разплатим.
— А втората проверка каква ще е? — не се стърпя Франк.
— След смъртта на Мили всеки от тях ми е вършил дребни услуги, които, както са ме уверявали, не са ги обременявали. Смятам да проверя дали са готови да направят същото и за един старец без пари.
— Но как ще разбереш… — подхвана Франк.
— Почакай малко и ще видиш. При всички положения има и трета проверка, която ще изясни окончателно нещата.
Франк се взря в своя приятел.
— Има ли смисъл да се опитвам да те убеждавам да се откажеш от тези налудничави хрумвания? — попита той.
— Не, няма — отсече без колебание Корнилиъс. — Решил съм да го сторя, макар и да признавам, че без твоето съдействие не мога нито да направя първия ход, нито да доведа нещата до успешен край.
— Ако наистина държиш да го направя, Корнилиъс, ще изпълня, както винаги досега, заръките ти до последната буква. Този път обаче има едно условие.
— И какво е то? — попита Корнилиъс.
— Няма да ти взимам пари, та ако някой се поинтересува, да докажа, че не съм се облагодетелствал от приумиците ти.
— Но…
— Никакви „но“, драги ми приятелю. Спечелих добре от дяловете си, когато продаде фирмата. Разглеждай го като жалък опит да ти се отблагодаря.
Корнилиъс се усмихна.
— Не ти, а аз трябва да съм ти признателен и си давам сметка колко много си допринесъл през годините за фирмата. Наистина си верен приятел и ей, Богу, щях да завещая всичко на теб, ако не беше ерген и не бях сигурен, че няма да промениш и на йота живота си.
— Не, благодаря, няма нужда — засмя се Франк. — И да го завещаеш, ще се видя принуден да приложа същия номер, както ти сега, само че с различни персонажи. — Той замълча. — Казвай сега, какъв е първият ти ход.
Домакинът стана от фотьойла.
— Утре ще изпратиш писмата, с които ще уведомиш петимата, че съм пред фалит, затова моля всички дългове да ми бъдат върнати до последното пени, и то незабавно.
Франк бе започнал да си води бележки в тефтерчето, което винаги носеше у себе си. След двайсет минути вече беше записал и последните напътствия на своя приятел — прибра бележника във вътрешния джоб на сакото, изпи на един дъх коняка и угаси пурата.
Когато Корнилиъс стана, за да го изпрати до вратата, адвокатът попита:
— Каква все пак ще бъде третата проверка, която според теб ще изясни окончателно нещата?
Възрастният мъж заслуша внимателно как Корнилиъс му излага хрумването си — толкова гениално, та Франк си тръгна с усещането, че всички жертви няма да имат друг избор, освен да покажат истинския си облик.
Първият човек, който се обади на Корнилиъс в събота сутринта, беше брат му Хю. Очевидно бе отворил писмото на Франк преди броени минути. Корнилиъс остана с впечатлението, че още някой слуша разговора.
— Току-що получих писмото от адвоката ти — под хвана Хю, — направо не мога да повярвам. Много те моля, кажи ми, че е станала някаква ужасна грешка.
— Опасявам се, че грешка няма — завайка се Корнилиъс. — Де да имаше!
— Хубава работа! Бива ли прозорлив човек като теб да допусне подобно нещо!
— Отдай го на годинките — отвърна. — Няколко седмици след смъртта на Мили ме убедиха да вложа крупна сума в търговско дружество, доставящо на руснаците минно оборудване. Всички сме чели, че там имало неизчерпаеми залежи от нефт, стига да успееш да се добереш до тях, и бях убеден, че ще си върна парите с лихвата. Миналия петък секретарката на фирмата ми съобщи, че са изпаднали в неплатежоспособност.
— И таз добра! Все пак, надявам се, не си вложил всичките си пари в едно-единствено дружество, нали? — възкликна още по-изумен Хю.
— Отпърво не, разбира се — поясни Корнилиъс, — после обаче се хванах на въдицата — приплакаха ми, че им трябвали още свежи пари в брой. Накрая си мислех, че ща не ща, трябва да влагам още и още, ако искам да си върна първоначалните инвестиции.