За мен бе съвършено ясно, че тя се стреми да печели време. Анди донесе портативния телевизор и го включи.
Особена промяна в обстановката нямаше. Съюзническият флот продължаваше да стои в залива на Америго Сити с готови за изстрел ядрени ракети. „Албатрос“ вече не съществуваше като стопанска организация. Мак Харис бе безследно изчезнал. Съдебните власти го диреха под дърво и камък. Енерганът продължаваше да се разпространява. Предупредителни пратки се получаваха почти навсякъде в петролопроизводителните центрове на света. Коментаторите говореха за предстояща масирана атака на Ел Темпло срещу националните нефтени компании. Борсите се тресяха…
Влезе Педро Коломбо и прошепна нещо в ухото на Анди, който веднага изключи телевизора.
— Отново самолети — обясни той. — Подслушват всеки метър на терена. В състояние са да доловят работата и на най-слабия електронен апарат. Сеньорита Олга, предлагам да побързаме. Моля, изложете вашите предложения и по възможност по-конкретно.
Но тя пак не побърза. Дълго се занимава с цигарето си, докато го изчисти и прибере, ослушвайки се в далечното бръмчене на самолетите, които се носеха над джунглата.
Внезапно подземно бучене задави бръмченето. Стените заскърцаха, лампата под тавана се залюля. Олга пребледня.
Този път трусовете траяха само няколко секунди и земята отново се успокои.
— Не се плашете, Олга — каза Агвила. Нарече я само Олга! — Тук земята често танцува. Абсолютно безопасно.
— Ние… ние… — промълви тя, — близо до Ел Волкан ли се намираме?
— Достатъчно далече сме от него — побърза да поясни Анди.
— Аз… аз… се страхувам от две неща — продължи тя, преодолявайки смущението си, — от мишки и от земетресения… Велика терористка, нали? — Засмя се. — Какво всъщност исках да ви кажа? Ах, да! Нашите предложения… Преди всичко бих желала да ви предам братските поздрави на нашия вожд, брата Ел Капитан. За съжаление той е възпрепятствуван да дойде лично тук и натовари мен с воденето на преговорите. Ел Капитан е във възторг от вашите две операции срещу Мак Харис. Счита, че са организирани по най-безупречен начин. Вярвайте ми, това е истински комплимент, защото Ел Капитан разбира от конспирации… Той се прекланя и пред вашия творчески гений, който е създал енергана, това мощно оръжие за борба срещу тиранията. Той обаче счита, че вие сте извършили фатална грешка, като сте го пуснали в ход, без да го съчетаете с друго, по-ефикасно оръжие, оръжие, което унищожава живата сила на противника, сиреч динамита и куршума. Вие сте оставили вашия тил и вашите флангове открити, в резултат на което вдигнахте срещу себе си не само деспота на Веспучия, но и мощните Съюзнически сили…
— И какво всъщност предлагате вие? — прекъсна я Анди, комуто очевидно бяха дотегнали словоизлиянията на Олга.
Тя пак се ослуша в далечното ръмжене на самолетите.
— Това не ми харесва — каза тя.
— Нищо страшно… Моля, сеньорита, побързайте! — подкани я нелюбезно Анди.
— Много сте нетърпелив, синеоки мучачо! — усмихна се тя и мило трепна с клепачи.
— Не му обръщайте внимание, Олга — забеляза Агвила. — Той си е винаги такъв.
Тя кимна с разбиране и подхвана:
— С една дума, Ел Капитан предлага да съгласуваме в общ, добре разработен план нашите операции срещу Княза, Командора и Съюзниците. С божията помощ, ние сме готови да нанесем всеки момент пряк удар върху Съюзническия флот.
— С какво оръжие? — попита доктор Маяпан. — Съюзническият флот е грамада от броня, самолети, ракети и атомни бомби.
— С торпили. Живи. Които поразяват безпогрешно всякакви грамади по своя път, били те брони, самолети или ракети. Сеньор Искров е имал рядката възможност да наблюдава бойния ефект на една от тях. А ние притежаваме стотици… И нека бъда откровена докрай: ние също разполагаме с ядрен взрив…
Отново влезе Педро Коломбо.
Не, не влезе, а направо нахлу в трапезарията. Беше много развълнуван. Прошепна нещо на Анди, който панически скочи и веднага изтича с него навън. Олга изчаквателно млъкна.
След минута Анди се върна. Бе бледен, устните му трепереха.
— Налага се да прекъснем беседата си — рече той. — Татко, Агвила, елате!… Теди, ти оставаш тук да правиш компания на сеньорита Олга. Надявам се да не се забавим много. Дотогава можеш да покажеш на нашата гостенка съкровищата на Ел Темпло…