Оживление. Блеснаха светкавици, телевизионните лампи светнаха право срещу лицето ми, забръмчаха кинокамерите. За няколко мигновения те ме върнаха към онази нощ в библиотеката на Ел Темпло, където бръмчеше друг един киноапарат и прожектираше изображението на една жена с разперени пред бялата палатка ръце…
Въпросите заваляха, бързи, припрени, един през друг, и аз отговарях също тъй бързо, решително, без да се замислям, че до мен седи човекът с обсидиановия нож, че децата ми са там и че от един неточен отговор зависи техният живот. Чувствувах се в стихията си.
Въпрос: — Колко време трая вашата мисия?
Отговор: — Четиринадесет дни.
— Къде сте били през това време?
— Девет дни из района Теоктан, четири дни в седалището на „Енерган компани“, един ден на път.
— Какво сте правили в Теоктан?
— Разхождах се.
— Приятно занимание. С каква цел?
— Запознаване с живота на местните индиоси.
— Само това?
— Това бе напълно достатъчно.
— С оглед на какво?
— С оглед на онова, което ме очакваше в седалището на „Енерган компани“.
— Къде се намира това седалище?
— Не зная.
— Как тъй — не знаете? Нали бяхте там?
— Бях, разбира се. Но на влизане и излизане оттам бях приспан.
Смях.
Въпрос, не без ирония:
— Като в шпионските романи?
— Нещо такова.
— Хипнотично?
— С най-обикновена наркоза.
Пак смях.
Въпрос:
— Какво представлява седалището на „Енерган компани“?
— То е бивша резиденция на Втората империя на толтеките.
Дълга тишина, изпълнена с недоумение. После глас:
— Нима има такава?
— Аз живях там. Едно изумително произведение на древната архитектура и изкуство. За съжаление вече се руши.
— А злато? Злато има ли там?
— Злато няма. Нито бисери и диаманти. Има скулптури, има фрески, има храмове и дворци.
— Как тъй всичко това не е открито досега от археолозите?
— Много още древни останки се крият под земите ни, за които нямаме и най-малкото понятие. Спомнете си, че неотдавна в платото на Скалистия масив бе изровен цял град, а само преди две години сред джунглите бе открито живо племе от човекоядци… Ел Темпло се намира далеч в саваната и дълбоко под планините.
— Ел Темпло?
— Така наричат резиденцията нейните обитатели.
— Там ли произвеждат енергана?
— Там.
— Завод ли има в него?
— Да.
— Голям?
— От гледна точка на съвременните понятия за електронна автоматизация — достатъчно голям.
— Колко човека работят в него?
— Един.
Смях.
— Кой е този самотен представител на работническата класа?
— Доктор Доминго Маяпан, химик, бивш ръководител на експерименталния отдел при лабораторията на „Албатрос“, същият онзи стар жрец от моята повест, който продаваше енерган на Двайсет и втора улици.
— И колко енерган произвежда той там?
— Достатъчно да залее не само нашата страна, но и целия свят.
Отново дълга тишина. Чувах само притаеното дихание на хората.
После пак въпрос:
— Колега Искров, не преувеличавате ли малко?
— Спомнете си онзи неделен ден, когато за първи път зърнестото вещество се появи на пазара. Това бе само едно леко предупреждение.
— И нима този Доминго Маяпан е произвел сам всички тия милиони тонове енерган? Трябва наистина да е велик жрец, за да стори това сам-самичък, далеч от нашата индустриална цивилизация…
— Помагат му двамата му сина и още няколко съратници и приятели, които се грижат за редовния транспорт на суровината. Повечето от тия хора са описани в повестта ми, в главата за кея Кенеди.
— Какви всъщност са тия синове?
— Единият е химик като баща си. Много голям учен. Заедно с това е и опитен кинооператор.
— Интересен хибрид. Какво е създал досега като химик?
— Формулата на енергана.
— А като оператор?
В отговор на този въпрос преспокойно отворих куфарчето си и извадих кръглата алуминиева кутия.
— Това тук е един от неговите филми. Крайно интересен. За Ел Темпло… Джони Салуд, за тебе е! Подарък от Белия Орел. Дръж! — И метнах кутията към него. В същия миг долових едно недоволно свиване на веждите на Мак Харис. Но беше късно: Джони хвана кутията и веднага я прибра в чантата си.
— О кей, Теди! Още тази вечер ще го излъча. За хонорара няма да се караме. И ще вземем акъла на тикварите! При случай предай моя салуд и благодарност на твоя подземен кинооператор… А какъв е другият син? Може би кинорежисьор?