Владимир Мегре
Енергията на живота
Творящата мисъл
Човешкият живот! От какво или от кого зависи той? Защо едни стават императори и пълководци, а други събират огризки от боклука?
Битува мнението, че още от раждането съдбата на всекиго е предначертана. Ако е така, то човекът е само едно незначително винтче в системата на някакъв механизъм, а не високоорганизирано Божие творение.
Има и друго мнение: човекът е самодостатъчно творение, в което съществуват всички енергии на мирозданието.
Но има в човека една енергия, която е присъща само нему — тя се нарича «енергия на мисълта». И ако човек разбере какво притежава и се научи да я използва в пълна степен, то той ще се превърне във властелин на цялата Вселена.
Кое от тези две взаимоизключващи се определения е истинското?
За да разберем това нека си спомним старата притча, която се е превърнала почти в анекдот.
Един човек, ядосан от живота си, се втурнал в горичката в покрайнините на града, вдигнал нагоре ръце стиснати в юмруци, и закрещял обръщайки се към Бога:
— Не мога да продължавам да живея. Несправедливост и хаос царят в Твоето земно стопанство. Някои хора се возят на скъпи коли из града и преяждат по ресторантите, а други събират огризки от боклука. На мен например парите не ми стигат дори нови обувки да си купя. Ако ти Боже си справедлив, и ако Ти изобщо съществуваш, направи така, че на моя лотариен билет да се падне голямата печалба.
Разсеяли се облаците на небето, слънчев лъч топло и ласкаво докоснал крещящия човек и зазвучал спокоен глас от небето:
— Успокой се сине Мой, Аз съм готов да изпълня молбата ти.
Зарадвал се човекът. Тръгнал по улицата, усмихвал се, разглеждал с удоволствие витрините на магазините, представял си какво ще си купи с печалбата от лотарийния билет.
Изминала година. Нищо не спечелил човека. Решил, че Бог го е измамил.
Съвсем ядосан човекът отишъл на онова място в гората, където чул обещанието на Бога и пак закрещял:
— Ти не изпълни обещанието си Боже. Измами ме. Цяла година чаках. Мечтаех какво ще купя със спечелените пари. Но годината мина, а аз така и нищо не спечелих.
— Ах сине Мой, — зазвучал от небето тъжен глас. — Ти искаше да спечелиш много пари от лотарията. Но защо тогава за цяла година не си купи нито един лотариен билет?
Тази малка притча-анекдот се разказва сред народа. Хората се смеят на неудачника:
— Как пък не се е сетил, че за да му се осъществи мечтата да спечели от лотарията нужно преди всичко да се купи поне един лотариен билет. Та човекът не извършил от само себе си разбиращо се действие.
Тук е важна не притчата сама по себе си, и не това дали се е случило в действителност или не, това за което се говори в нея. Най-важно е отношението на хората към станалите събития.
Това, че хората се смеят на несъобразителността на човека, говори именно за това, че може би интуитивно или подсъзнателно хората разбират, че техният собствен живот не само от някакви Висши сили и от Божият промисъл, но и от тях самите.
А сега нека всеки се опита да анализира своите житейски ситуации. Направили ли сте всичко необходимо за сбъдването на вашата мечта?
Смея да твърдя и не без основание: всяка, дори изглеждащата нереална, мечта ще се сбъдне, ако човекът, който иска изпълнение на желанието си извърши прости и последователни действия в посока на тази мечта.
Това твърдение може да се илюстрира с множество примери. Ето един от тях.
Невестата на английския лорд
Веднъж на малкия пазар в град Владимир случайно станах свидетел на скандал между млада девойка продавачка и пийнал мъж купувач.
Девойката продаваше цигари и очевидно работеше отскоро и все още зле се ориентираше в стоката си, объркваше названията на цигарите и затова обслужваше бавно купувачите. Натрупа се малка опашка — трима човека. Пийналият мъж, който стоеше на края високо каза на момичето:
— Не можеш ли да мърдаш по-бързичко, повлекано?
Бузите на момичето пламнаха. Няколко човека, които минаваха наблизо се поспряха да разгледат нескопосаната продавачка.
Пийналият мъж високо продължаваше своите не ласкави коментари. Той искаше да купи два пакета цигари «Прима», но когато дойде неговия ред девойката отказа да го обслужи. Пламнала от смущение и явно едва сдържайки сълзите си, тя заяви на купувача:
— Вие се държите оскърбително и аз отказвам да ви обслужвам.
Мъжът купувач отначало замря от неочаквания поврат на събитията, после се обърна към увеличаващата се група зяпачи и се разрази в още по оскърбителни изрази: