Те управлявали човечеството, измъчвали са го, с това показвайки на Бог, че са по-способни от другите, че от тях зависи съдбата на земната цивилизация.
Подобна ситуация е трябвало, както те смятали да принуди Бог да поведе диалог с тях.
Но диалог не се получавал. И сега стана ясно, защо не е могло да има диалог между жреците и Бог.
Благодаря
Когато се роди малката Анастасия, и след като остана още като съвсем мъничко, не умеещо още да ходи дете без родители, редом с нея започна да се появява огнено кълбо.
Моят баща, както и другите жреци познаваше много природни явления, такива, които се струват на вашите учени загадъчни и необясними. Но могъществото на това огнено кълбо и за него беше необяснимо.
Непонятната енергия можеше в един миг да се разтвори в пространството на малки искрици и също толкова бързо да се събере в едно цяло.
Излизащият от огненото кълбо тъничък лъч можеше мигновено да раздроби огромен камък или скала.
Същият такъв лъч можеше да се докосне до крачето на буболечка, пълзяща по листенцето на цвете, без да й причини никаква вреда.
Но най-главното и непостижимо нещо се състоеше в това, че тази сгъстена огромна енергия реагираше на чувствата и желанията на малката Анастасия. А това означаваше, че и самият той притежава и чувства и мисли.
Мисълта в цялата си пълнота е присъща само на човека. Но огненото кълбо не беше човек. Тогава кой е Той? Защо притежава присъщи на човека чувства? Откъде има у Него такава велика мощ и могъщество?
Разказвах ти и ти го написа в книгата си, как той локално променяше гравитацията на земята, когато малката Анастасия се учеше да ходи. Изстрелваше хиляди лъчи, разресваше златистите коси на главичката на малкото момиченце.
Баща ми предполагаше, проявление на какви сили би могло да бъде това огнено, могъщо и мислещо кълбо, но никога не говореше за това на глас. Предположението изисква потвърждение.
Когато Анастасия поотрасна, ние чухме веднъж как тя разговаря с кълбото. По-точно говореше тя. Кълбото никога не произнасяше нито дума, но реагираше на думите на детето със своите действия.
Баща ми запита Анастасия за кълбото, а тя кратко отговори: «Това е добро». Отговорът й беше недостатъчен за баща ми, но той повече не говори с нея за кълбото нито тогава нито след години.
От този първоначален отговор беше ясно: Анастасия нямаше желание да дава определение на самото огнено кълбо или на действията му, по-скоро тя го възприемаше със чувствата си. Но за бащата ми поради някаква причина беше важно да разбере това явление свързано с Анастасия.
От момента на първата поява на кълбото той престана да участва в деянията на жреците и концентрира усилията си за разгадаването му.
Жреците познават способи как да потвърдят или опровергаят собствените си предположения. Нужно е да се обнародва явлението с най-достоверното му описание и да се чака реакцията, отсъждането на хората. При това не бива на хората да се задача или да се разпитват за да дадат мнението си. Определенията трябва да се породят свободно, на ниво чувства, а не само с разума, тогава те са най-точни.
После, по молба на баща ми аз ти разказах за детството на Анастасия, като включих разказа за общуването й със загадъчното явление. Ти написа в книгата за това, без да изопачиш чутото, и което е много важно не изказа никакво мнение от себе си.
Ние с вълнение чакахме реакцията на хората, четящи книгата. Тя последва незабавно и се изрази не само с обичайните изказвания, но и емоционални изблици на чувства. Хората говореха и пишеха това, което от много години предполагаше баща ми, това, за което не говореше на глас и криеше от другите жреци.
Ти публикува стиховете на читателите, в които не по нечия поръчка, а по волята на сърцето се пишеше… Ще ти напомня началото на един от тези стихове.
В деня на раждането
Бог се яви
При своята любима Настенка…
Баща ми потвърди своето предположение, Огненото кълбо, общуващо от време на време с Анастасия е не нещо друго, а една от ипостасите на Бог.
Бог има множество ипостаси, всяка тревичка е проявление на неговата мисъл. Но кълбото представляваше ако не главната, той най-голямата, концентрирана от множество съставляващи, включително и енергиите на разума и чувствата.
И ето че веднъж… Това се случи след като ти беше вече написал пет книги. Когато бяха публикувани думите й, или по-точно нейният емоционален изблик пронизал като огнен меч тъмното пространство и заключен в думите: «Готви се злобо, от земята си върви, хвърли се срещу мен…»