Той тичаше по-бързо от обикновено. Дори се изплаших — ами ако не успее, ще се удари на ствола, ще се нарани. Но той успя. Той се отблъсна, и салто направи, и леко олюлявайки се при приземяването веднага затича в обратна посока. Няколко пъти Володя направи това упражнение и всеки следващ път ставаше все по-техничен.
«Добро упражнение», — помислих аз. «Всички мускули развива», — казах на Анастасия.
— Да, — отговори тя, — развива мускулите, а главното е, че ускорява мисълта.
Не започнах да я разпитвам как чисто физическо упражнение може да ускори мисълта, а скоро разбрах, че именно тази задача си е поставила Анастасия показвайки трика си на детето. Стана следното.
Володя извика своя партньор в играта — вълка, и те побягнаха. Вълкът почти догонваше Володя, когато той направи своя скок с бяг обратно. Не очаквал този обрат, звярът се понесе покрай кедъра.
Докато вълкът се спираше и осмисляше това, което стана, Володя вече тичаше стремително в другата посока и ликуваше. Той се смееше, размахваше ръце, подскачаше и се чувстваше победител.
Но и младият вълк се оказа необикновено умен и съобразителен съперник. Когато Володя направи за пети път същото, вълкът забави своя бяг и спря когато Володя наближи ствола на кедъра.
Когато Володя направи салто с намерение да побегне в друга посока, вълкът ловко го лизна при приземяването, заскача на място и замаха опашка. Сега ликуваше той, а Володя удивено и объркано го гледаше.
Ние с Анастасия стояхме наблизо и наблюдавахме сцената. Володя още веднъж се опита да надхитри звяра по същия начин, но пак не успя. Умният вълк всеки път спираше предварително, спокойно дочакваше приземяването на детето и успяваше да ги лизне и то не веднъж.
Володя се замисли. Лицето му стана сериозно. Дори веждите му се смръщиха. Но очевидно нищо не му идваше на ум. Замислен той се приближи до нас с въпрос в очите. Анастасия веднага каза:
— Сега Володя, ти трябва да отчиташ не само своята мисъл, но и мисълта на вълка.
И синът пак отиде да мисли. Аз също почнах да размишлявам над ситуацията. И стигнах до твърдото убеждение — щом вълкът разбра маневрата на сина ми, то нищо повече не може да се направи. Вълкът предугажда действията и докато детето ги извършва, той просто изчаква, и дори Володя да направи този номер два пъти по-бързо, вълкът пак ще успее да го лизне, и никаква мисъл не може да помогне тук. Когато върху лицето на сина ни, който се приближаваше към нас, видях, че е стигнал до същия извод, аз казах на Анастасия:
— Защо мъчиш детето? Ясно е, че сега вече не може да избяга от вълка. И ти не можеш да избягаш. Твоята вълчица просто не можа да съобрази какво да направи, когато ти избяга от нея, но този млад вълк се оказа по-умен от майка си.
— Да, той е по-умен, но човек винаги трябва да е по-умен. Аз не мъча детето, а му предложих да помисли, да вземе предвид мисълта на вълка и да вземе решение.
— Ами че всичко е ясно: няма решение. Ако го има, тогава покажи го. Не мога да гледам тъжното лице на сина ни.
Анастасия стана и с жест повика младия вълк. Той веднага радостно дотича при нея, замаха с опашка. Анастасия по потупа по козината и като направи призивен жест побягна.
Ние със сина ни гледахме как стремително и леко тичаше Анастасия. Удивително леките и свободни движения на зрялата жена-майка поразяваха с красотата си и стремителността си.
И все пак младият вълк тичаше малко по-бързо. Анастасия няколко пъти се изплъзна от него, като променяше рязко посоката на тичане, звярът изоставаше за малко, но скоро почти я догонваше.
Ясно беше че в края на краищата ще я настигне.
Внезапно Анастасия стремително се затича право към онзи кедър от който се отблъскваше Володя. Няколко метра преди кедъра вълкът забави своя бяг и когато Анастасия скочи, той приклекна, подготвяйки се да я лизне по крака или ръката в момента на приземяване, но…
За скачане, тя скочи, но не се отблъсна от кедъра. Тялото й премина на сантиметри от дървото. Анастасия продължи да тича, отдалечавайки се от кедъра, а объркания вълк все още седеше приклекнал и се чудеше какво се е случило.
Володя подскочи на място, запляска с ръце и радостно заговори:
— Разбрах, татко, разбрах. Трябва да мисля бързо и заради вълка и за себе си. За себе си бързо да мисля и да успявам по-бързо от вълка да разбера какво той мисли, и всичко ще успея. Разбрах как се прави това.