Управлението е възможно в случай, че скоростта му е близка до първоначалната или увеличена. Но тя е намалена. Тя продължава да намалява. Всеки може да види това сам, като разгледа ситуацията малко по-внимателно.
Ако дори и най-съвършения ръкотворен компютър ежедневно и ежечасно се натоварва с всевъзможна информация, без значение каква, но да се товари с информация, той в края на краищата ще започне да работи по-бавно, а може и да престане да възприема постъпващата информация.
Това става, ако обемът на паметта му е толкова претоварен, че не може да побира повече информация.
При повечето хора се е случвало нещо подобно. И системата създадена от жреците е излязла изпод контрол. Започнала е да работи сама за себе си.
Когато ти чу за звяра, който яде деца, ставаше дума именно за системата изплъзнала се от контрол. Погледни внимателно: кой поема веднага в здравите си лапи роденото от земна жена-майка дете? — Системата.
Кой определя какво да яде? — Системата.
Кой определя какъв въздух да диша и каква вода да пие? — Системата.
Кой определя избора му на житейски път? — Системата.
Жреците губят управлението на системата за устройството на живота на земното общество, но те знаят законите по които тя работи, и все още и още могат да оказват влияние върху живота на планетата. Те могат и днес за забавят или ускорят развитието на отделни ситуации.
Когато излезе първата книжка с изказванията на Анастасия, жреците се заинтересуваха от нея. И още как! Та нали тези изказвания прозвучаха от устата на внучката на жрец, познаваща лостовете на управлението, освен това млада жена, живееща по начин, който позволява ускорението на мисълта.
Те разбраха, че Анастасия си е поставила задача — да пренесе хората през отрязъка време на тъмните сили. Теоретично това е възможно. Пренасянето във времето — това е изменението на съзнанието. Подобно нещо е възможно да се направи с един човек.
Значимото изменение на съзнанието на човечеството — това е процес, продължаващ хилядолетия, в него могат да участват много поколения. Но разтегнат в хилядолетия процес не може да се нарече пренасяне във времето.
Да се пренесе през отрязък време означаваше да се измени съзнанието на днес живеещите хора с онова съзнание, което е имало или ще има в условията на Божественото райско битие.
Жреците се постараха да определят плана, по който ще действа Анастасия. Определиха и го сметнаха за наивен и съдържащ множество погрешни решения. Начинът за разпространение на информацията само чрез тази книга те сметнаха за явно недостатъчен. На съвременния човек за да възприеме информацията са му нужни многократните й повторения.
Също така те разбраха, че автор на книгата е предприемач, който не само, че не се ползва дори с минимален авторитет сред духовно мислещите хора, но и никому не е известен в тези кръгове.
Следователно, решиха жреците, по този избран път нищо значимо в човешкото общество сибирската отшелница не би могла да сътвори. Така мислеше и моят баща.
Първото учудване и подозрителност у жреците предизвика факта, че започнаха да се сбъдват предсказаните в първата книга събития.
Тя казваше: «Ще доведа при теб множество хора, които ще пояснят неясното.» И при тебе започнаха да идват хора, които не само можеха нещо да обяснят. Хората започнаха да действат.
Тя казваше: «Художниците ще рисуват картини, поетите ще пишат стихове». И книгата излезе на бял свят на много езици.
Жреците не знаеха с помощта на каква сила и на какви механизми се сбъдва предначертаното от Анастасия. Сбъдва се пред очите на всички.
Те разбираха, че тя започва да въплъщава в живота замисленото, но не можеха да разпознаят начина по който тя постига поставените цели.
Това можеше да означава само едно — скоростта на мислене на Анастасия значително превъзхожда скоростта на мислене на жреците. Изгражданите от нейната мисъл многоходови комбинации са непостижими. Това означава, че възможността на жреците да влияят върху човешкото общество може да бъде окончателно загубена.
Жреците не можеха да допуснат такова нещо.
Докато осмисляха комбинации за противодействие, се открои нещо още по невероятно. Бяха обнародвани нови нейни изказвания. Много хора се устремиха към създаването на именията за които тя разказа.
И тогава срещу Анастасия бяха насочени всички начини на противодействие. Един от най-ефективните беше дезинформацията чрез магическата дума-символ «секта». В печата се появиха публикации, където се разказваше за различни ужасни секти и се казваше че сред другите има и секта «Анастасия», използваха се думи-символи като «тоталитарна», «деструктивна».