— Вижте я тази невзрачна малоумница. Като се омъжиш, мъжът ти и нещо по силно ще ти каже ако в кухнята като варена кокошка се движиш.
— А аз и на мъжа си няма да позволя да ме оскърбява, — отговори девойката
— Че коя си ти бе? Гарга наперена — още по-силно и раздразнено възкликна пияния мъж, — на мъжа си нямало да позволи. Да не би да се жениш за английски лорд?
— Може и за лорд да е, това си е моя работа — кратко отвърна девойката и се обърна.
Ситуацията се нажежаваше. Никоя от страните не искаше да отстъпи. Развръзката се очакваше от порядъчно увеличила се тълпа хора — постоянните посетители на малкия пазар. Събралите се започнаха да подвикват подигравателни реплики по повод намерението на продавачката да се омъжи за английски лорд.
От съседната сергия се доближи и застана до своята приятелка друга една девойка. Застана мълчаливо и толкова.
Те стояха в мълчание — две млади момичета, очевидно съвсем неотдавна завършили училище, — стояха пред събралите се хора, които обсъждаха дързостта на поведението и надменността им.
Най-вече се пускаха шеги по повод невъзможното желание за женитба с английски лорд, оценяваха се външните им данни и възможности.
Ситуацията разреши един младеж — собственика на търговските сергии на пазара. Когато той приближи първо поиска със строг тон девойката да продаде цигари на купувача, но като получи отказ, бързо намери изход добър за всички. Той извади пари от джоба си и каза обръщайки се към момичето продавачка.:
— Уважаема, бъдете добра и ми продайте моля ви, два пакета цигари «Прима» ако това не ви затруднява.
— Моля, — отговори момичето като подаде цигарите.
Младежът даде цигарите на мъжа купувач и конфликтът приключи, тълпата се разпръсна. Но тази история имаше продължение, доста неочаквано.
Когато отивах на пазара за покупки аз вече всеки път неволно обръщах внимание на двете млади продавачки. Те работеха така сръчно както и техните по-възрастни колеги, но в същото време значително се отличаваха от тях. Стройни, скромно, но акуратно облечени, без излишна козметика на лицата, а и движенията им бяха много по-елегантни от другите. Момичетата работеха на пазара почти година и изведнъж едновременно изчезнаха.
След още половин година, през лятото, на същия онзи пазар, аз обърнах внимание на вървящата покрай сергиите с плодове елегантна млада жена. Тя се отличаваше от останалите и с гордата си осанка, и с модното, скъпо облекло. След ефектната жена вървеше солиден мъж с кошница пълна с различни плодове.
Аз разпознах в тази млада жена, привличаща възторжените мъжки погледи и явно завистливите женски, приятелката на продавачката на цигари.
Приближих се и обясних на младата двойка, по-скоро на подозрителния спътник на госпожата, причината за моето любопитство. Младата жена накрая ме позна. Седнахме в едно кафене на открито, и Наташа, както се нарича, разказа за събитията, станали през последните година и половина.
— В онзи ден когато пред много от постоянните посетители Катя се скара с купувача, ние решихме да напуснем, за да не ни се смеят. Помните ли, че тогава Катя каза, че ще се омъжи за английски лорд. И хората се смяха на това. Значи, ще се смеят и занапред и с пръст ще ни сочат — решихме ние.
Само че не можахме да си намерим работа на друго място. Тогава тъкмо бяхме завършили училище, а в института не можахме да постъпим. Вярно, че аз не бях сред най-добрите, но Катя беше почти отличничка. И изпитите взе с високи оценки, но не успя да влезе. Безплатните места в института бяха съкратени, а да плаща за обучение тя нямаше възможност: майка й не печелеше много, а баща няма. Ето как се уредихме като продавачки на пазара, а на други места не ни вземаха.
Ние работехме и се готвехме да кандидатстваме пак в института следващата година. Но едва седмица след случая на пазара Катя внезапно ми каза: «Аз трябва да се подготвя да стана достойна жена на английски лорд. Искаш ли заедно да се занимаваме?»
Мислех си, че приятелката ми се шегува, но не беше така. Катя и в училище беше такава.
В библиотеката беше намерила програма от института за благородни девици, адаптира я за съвременните условия. И започнахме ние да се занимаваме по Катината програма като ненормални.
Занимавахме се с танци, аеробика, изучавахме историята на Англия, езика, правилата на доброто поведение и маниерите. Гледахме политическите дискусии по телевизията за да можем да поддържаме разговор с умни хора. Дори на работа, зад сергията ние се стараехме да се държим като на светски срещи за да бъдат маниерите ни естествени.