Но за жреците, които и днес живеят, публикуването на тази фраза, заличена от стените на техния храм преди повече от пет хиляди години, стана повод за най-силното вълнение.
Те много пъти внимателно прочели книгите с изказванията на Анастасия и разбрали: тя не само знае тази фраза, а напълно владее знанията за Божественото хранене.
Човекът притежаващ тези знания, естествено ще превъзхожда по скорост на мисълта всички взети заедно жреци, а следователно способен той ще бъде да управлява цялото човечество, включително жреците. Но за да се управлява е нужно да скрие информацията, а тя напротив я разкри пред всички. Значи тя освобождава хората от влиянието на жреците върху тях, и следователно ги приближава до непосредствено общуване с мислите на Бог.
Те разбраха това, като видяха как влага между своите фрази Анастасия информацията за храната на Адам.
Разнообразие от плодове, на вкус различни, около него имало, и годни за храна треви. Но глад в първите дни Адам не изпитвал. Бил сит от въздуха.
С въздуха, който се диша днес от човека действително не бива да се храниш. Сега е мъртъв въздуха и често за плътта е вреден и за душата. За поговорката ти спомена, че с въздуха е невъзможно да се храниш, но има друга поговорка: «С едничък въздух аз се храних», тя съответства на това, което на човека изначално е било предоставено. Адам родил се е в градина най-прекрасна и във въздуха край него не се намирала нито една прашинка вредоносна. Прашец и капчици роса най-чисти в него е имало.
— Прашец? Какъв?
— Цветен прашец и от тревата, който излъчвал е ефира на плодове и на дървета. На тези, които близко били, и от други по-далечни, които вятърът донасял. От дела велики човекът не отвличало добиването на храната. Чрез въздуха го хранело всичко наоколо. Така Създателят е сторил всичко изначално, че всичко живо на земята в порив на любов, да се стреми да служи на човека, живителни били и въздух, и вода и вятър.
Разбира се в менюто на хранене на хората от Божествения първоизвор влизал не само въздух живителен, и много друго те употребявали, но въздухът им и водата хранели и плътта им и душата в голяма степен.
Ти написа думите на Анастасия за храненето, а жреците замръзнаха от удивление: как тази проста истина не бе могла да стигне до главите им. И разбраха защо не е могла.
Уединени в своите храмове, те не са можели да дишат въздуха наситен със прашец. Събирайки хората на ритуали, където прах вдигала единствено тълпата, те дишали праха на собствените си замисли.
Жреците разбирали значението на храненето: в менюто им били отвари от целебни билки, разнообразни плодове и зеленчуци. Сред другото значението придавали голямо на маслото от кедър, което им доставяли слугите от далечни краища. Освен това в менюто им имало винаги и мед и прашец цветен, събиран от пчелите. Но Анастасия им показа, че това е безкрайно недостатъчно. Събрана от пчелите и вкарана в пчелните пити, прашецът разбира се бил много полезен, но и значително се различавал от онова разнообразие, което може във въздуха да се намери на родовото пространство.
Пчелите събират мед от сравнително малко цветя. А във въздуха е цялото разнообразие и там прашецът се отличава от пчелния по своята мекота и лекота на усвояване.
Прашецът от въздуха е жив, способен да опложда. С всеки дъх той влизал в човека и се разтварял, хранейки неговата плът и мозъка включително.
Когато жреците видели какво говори Анастасия за именията, за хектара родова земя за всяко едно семейство, те разбрали: Тя връща на хората живота от първоизвора.
Те веднага разбрали: родовите имения не само са способни да донесат на хората материално благополучие,а важното е друго. В смисъла на казаното от Анастасия хората могат да сформират пространство, което е способно да храни плът и душа и дух. Наяве да разкрие пред всички хора истината за Божественото мироздание.
Назрява ситуация в която човечество може да се озове в два свята едновременно. Ще е възможно то да ползва както постигнатото от изкуствения технократичен свят, така и Първоизвора Божествен. Като сравнява не по слухове двата свята, а като използва възможността си да отсъди сам, по собственото състояние, човекът може да направи своя избор или да създаде нов свят. Да сътвори Божественото свое бъдеще.
Анастасия показа на хората не само значението и същността на Божественото хранене, но и как да го постигнат. Нейните родови имения…
Представи си утро, Владимир. Човек се буди с изгрева, излиза от дома в градината на родното имение, в което растат повече от триста вида нужни за него растения. Става му навик всяка сутрин той да обхожда своите владения.