Върви човекът по пътечката очите му се радват от живото многообразие на билките, дървета и цветя. Със сигурност го радва, дарява му положителни емоции. Нищо не може да даде по-голям емоционален заряд, повече енергия от родното живо пространство.
Минали много векове. Във всеки век опитвали се да увлекат човечеството със всевъзможни ценности.
Човек се радвал на голяма къща, на нова дреха, нова кола или на някаква друга вещ. Човек се радвал на пари и своето обществено положение. Но всички тези радости са скоротечни и условни. Те носят удоволствие и радост само в началото, след кратко време те стават обичайни, причиняват грижи и понякога и раздразнение.
С всяка минута стареещата и разпадаща се къща започва да иска ремонт. Колата излиза от строя. Дрехата се износва.
Човек интуитивно е чувствал винаги истинската красота и вечното съвършенство, и затова дори на царя, заобиколен от разкош и притежаващ дворци, градини са му трябвали. Това е истината, останала непоколебима през милионите години откакто живее човек на земята.
Истинско наслаждение и умиротворение може да се получи само в собствено родово имение.
Човекът ходи сутрин из своето имение, и всякоя тревичка му се радва, реагира на човека.
И не се руши, а се разраства градината му с всяка следваща минута от живота благодатен.
Човекът разбира, че зададената от него програма — подбраните и засадени от него самия дървета, храсти и треви — не ще се разрушава а ще живее векове. Те могат дори вечно да живеят, ако човекът не помисли друго.
Върви си човекът сутрин из своето родово имение, диша въздуха му и всеки дъх в него навлизат невидими малки частички — растителен прашец. Въздухът е наситен с тях, те живи влизат в човека, разтварят се в него без остатък, плътта му хранят с всичко необходимо. Не само човешката плът изхранва въздухът в родовото имение. Духът подхранва той с ефирите и ускорява мисълта.
Върви си човекът сутрин из своето родово имение и изведнъж се спира, откъсва си от храст три плодчета от касис, изяжда ги. Защо се спира точно пред храста касис? Защо откъсва именно тези плодчета? В коя ли мъдра книга човекът е прочел, че именно днес сутринта ще са му нужни тези плодчета?
А те наистина са му необходими. Именно в този ден, в тази минута, и именно в това количество.
После човекът прави още няколко крачки, навежда се и цвят помирисва. Защо го прави? Кой му подсказал необходимостта да вдъхне ефирът — аромат на този точно цвят?
Той пак тръгва и откъсва…
Върви човекът сутрин из своето родово имение, усмихва се, мисли за нещо свое,и в същото време се засища с плодове, за тях без да помисля, а чувствайки ги.
Човек се храни както диша.
Та кой ли с точността неимоверна разчел е за човека неговото хранене?
Къде записал е цялата информация за всеки човек роден на земята?
А тази информация Владимир, повярвай Владимир, и разбери, цялата тази информация съдържа се у всеки човек роден на земята. Виж.
Във всеки човек си има механизъм, друга дума не успях да подбера. Във всеки човек си има механизъм, способен да извика чувството на глад, което му сигнализира, че на плътта или духа е нужно нещо от веществата на вселената. Няма да казваме точно какво, или в какви съотношения, в какво количество, — на никой с ума това да изчисли не е по силите. Единствен твоят организъм знае и си избира той сред разнообразието само три плодчета от касис.
Но за да има той възможност за правилен избор, твоят организъм трябва да знае за тях цялата информация. И само и единствено имението родово такава информация способно е да му предостави.
Сега си представи, отиваш в магазин, където много плодове са сложени на рафтовете. Ти искаш ябълка. Виждаш различни сортове ябълки. Кой ще си избереш от тях? Точният избор не е възможен. Твоят организъм, способен да направи точен избор, не разполага с информация за ябълките лежащи на рафтовете. Той не ги е пробвал. Не познава вкуса и съотношението на веществата в тях. Кога откъснати са също не се знае, а това е също много важно.
И като резултат, от тебе купените ябълки могат да се окажат и полезни, но не така, както биха могли да бъдат, когато твоят организъм знае цялата информация за този продукт, който си го заставил да преработва в тебе.
Но може даже вреден да се окаже продуктът който си го заставил да приеме. В краен резултат се появява болест. Такова нещо е невъзможно в родово имение. Там знаеш с точност от коя ябълка в градината растяща, са кисели или пък сладки ябълките, кога готови са за теб. За всички плодове в имението родово организмът получава информация.