Получавахме заплата, но не я харчехме за себе си. Дори козметика не си купувахме — събирахме. Събирахме пари, за да си ушием прилични дрехи и да отидем в Англия като туристи.
Катя каза, че английски лордове не идват на малкия владимировски пазар. Значи, ние трябва да отидем в Англия. Тогава шансовете значително ще нараснат.
Отидохме ние в Англия с туристическа група. Двете седмици бързо отлетяха. Разбира се, както и сам се досещате, английски лордове не ни посрещнаха и не ни съпровождаха. А и аз самата не разчитах на нищо, всичко правех с Катя за компания. А тя се надяваше. Тя е упорита. Все се вглеждаше в лицата на англичаните, търсеше онзи, който й е съден. Дори ходихме два пъти в клуб за танци, но никой дори веднъж не ни покани да танцуваме.
В деня на отпътуването вече вървяхме от хотела към автобуса, който щеше да ни откара на летището. А Катя все се надяваше и все се оглеждаше наоколо. На стъпалата се спряхме, Катя изведнъж остави чантата си, погледна настрани и каза: «Ето го идва.»
Гледам аз: по тротоара към входа на хотела върви млад човек, мисли си за нещо свое и дори не поглежда към нас. Когато се изравни с нас, дори и не забеляза Катя и отмина.
И внезапно Катя — ама как можа да го направи — високо го извика.
Младежът се обърна към нас. Катя бавно, но решително се доближи до него и му каза на английски: «Казвам се Катя. Аз съм от Русия. Сега заминавам на летището с този автобус и с моята група. Дойдох при вас… почувствах, че мога да ви стана много добра жена. Аз още не ви обичам, но ще мога да ви обикна, и вие ще ме обикнете. Ще имаме добри деца. Момче и момиче. Ще бъдем щастливи. А сега, ако искате можете да ме изпратите до летището».
Младият англичанин гледаше Катя много сериозно и нищо не отговаряше, изглежда се беше шашнал от изненада. После каза, че има сериозна делова среща, пожела щастлив път и си отиде.
По целия път към летището Катя мълчаливо гледаше през прозореца, не си казахме нито дума. И на мен, и на Катя, ни беше някак неудобно пред туристите, които видяха тази сцена. Направо с кожата си чувствах, как се присмиват хората на Катя, как я осъждат.
А когато пристигнахме на летището слизащата по стълбите на автобуса Катя я посрещна с огромен букет цветя същия онзи млад англичанин.
Тя пусна чантата си на асфалта, не — тя направо хвърли чантата си, не взе букета, а се притисна до гърдите му и заплака.
Той изтърва букета, цветята се разпиляха. Ние с групата събирахме цветята, а те стояха. Англичанинът милваше косите на Катя. И сякаш нямаше никого наоколо бързо й говореше, какъв глупак е, как едва не е изпуснал съдбата си, а че ако не беше успял, би страдал после цял живот, и все благодареше на Катя, че го е намерила.
Самолетът забави излитането си. Няма да ви разказвам как, но аз го задържах.
Нейният англичанин се оказа потомък от семейство на английски дипломати и самият той се готвеше за работа в някакво посолство.
Когато се върнахме в Русия, той звънеше на Катя всеки ден. Те дълго разговаряха. Сега Катя е в Англия, бременна е. Мисля, че те истински се обичат. А пък аз повярвах в любовта от пръв поглед.
Наташа, която ми разказа тази удивителна история, се усмихна на седящия до масата свой спътник. Попитах ги отдавна ли се познават. Младежът отговори:
— Ами че аз бях в онази същата туристическа група. Когато англичанинът разпиля цветята, Наташа започна да ги събира, а аз и помагах. А сега нося кошницата с плодове след нея. Къде ще се мерим ние с английските лордове!
Наташа положи нежно ръка на рамото на своя спътник и с усмивка каза:
— Не могат да се мерят те с вас — руските мъже.
После щастливата девойка се обърна към мен и каза:
— Ние с Андрей се оженихме преди един месец, сега сме дошли да навестим моите родители.
Като узнаят историята на тези две момичета мнозина ще помислят: провървяло им е, или пък — необичайната ситуация. Но аз се наемам да твърдя, че в дадения случай ситуацията е била абсолютно стандартна и закономерна. И дори повече, аз твърдя, че ако повторят последователността на действията на Катя и Наташа, и други момичета биха могли да прогнозират за себе си изхода от подобна ситуация. Различията, разбира се са възможни в имената и характерите на избраниците, както срока на изпълнение на замисленото, но това, че подобна ситуация би се случила и с други е предопределено. От кого? От самите девойки, от техния начин на мислене и последвалите го последователни действия.