Едва бях засегнал темата за евреите и християните в предишната си книга и веднага последваха обиди.
Макар по същество казаното от Анастасия да преследва едно единствено нещо — да хвърли светлина върху причините за конфликтите между народите. Конфликти, които не спират в продължение на пет хилядолетия.
Когато работех над тази книга, здравият смисъл ми подсказваше, че е по-добре да не засягам темата за евреите и за християните. Защо да дразня част от читателите, че и да ги настройвам срещу себе си? Но от друга страна, притежавайки определена информация смятам, че нямам право да я премълчавам, колкото и неприятна тя да се стори някому.
Привеждайки информацията за еврейските погроми, които продължават вече н едно столетие, аз упоменах само исторически факти, и доколкото можех се постарах да не коментирам описваните обстоятелства и де им давам субективна оценка.
Единствената ми цел е да се опитам да предотвратя поредния широко мащабен погром над евреите в няколко страни едновременно.
Този погром по мащаба си би могъл да бъде много по-голям, от колкото устроеният от хитлерова Германия. Той е почти неизбежен. Може да ги предотврати едно единствено нещо — достатъчната степен на разбиране на причините за предишните погроми и съответните действия за отстраняването на тези причини.
Ще се опитам да не прибягвам до твърденията на отшелницата от сибирската тайга — Анастасия и нейния дядо, макар че лично за мен те с всяка година стават все по важни.
За други те могат да изглеждат само измислица. Ще се постарая да дам доказателства от всички известни факти или от такива, в съществуването на които всеки може да се убеди сам ако поиска.
И така, както е известно от историческите извори, погромите над евреите са започнали още от времената на египетските фараони. През последното хилядолетие те са ставали с периодичност веднъж на около сто години. Ставали са в различни, станали вече християнски страни. И с всяко следващо столетие те ставали все по-мащабни. Последната широко мащабна акция по унищожаване на евреи била извършена от хитлерова Германия през 1939–1945 г. Евреите са изгаряли в пещи в концентрационни лагери, разстрелвали са ги, тровили са ги с газ. По различни данни, в този период са унищожени около шест милиона евреи.
Периодичността в повтарящите се събития, свързани с унищожаването на евреите от народи на различни страни и в продължение на хилядолетия, ясно и убедително говори за съществуването на някакви причини, предизвикващи тези събития. Но именно истинските причини някой се опитва щателно да замаскира.
Средствата за масова информация — пресата, радиото и телевизията — се стараят да не засягат тази така остра тема. Само намек за такава тема в средствата за масова информация се оценява като разпалване на национална вражда.
Всъщност за разпалването на национална вражда, по-скоро може да послужи премълчаването на острите и вълнуващи обществото въпроси.
А за това, че еврейския въпрос вълнува, свидетелстват много факти.,
На мнозина е известно публичното изказване на руски генерал депутат в Държавната дума, заявил от трибуната на митинг. Накратко следното: «Вън всички евреи от Русия!»
Редица депутати от Държавната Дума осъдиха генерала. В пресата естествено не му дадоха думата. В полемика никой не влезе с него. Защо? Може би този генерал е един-единствен в Русия, който поддържа такова мнение, и не си струва да се хаби скъпоценно ефирно време за спор на цялото общество с един човек?
Смея да твърдя, че не е единствен. Такива са много и в средите на генералите, и между чиновниците, и сред младежта.
Количеството хора, смятащи, че всички беди идват от евреите, расте от ден на ден. Мълчанието на пресата дава възможност да се натрупва критична маса. Ще приведа цифри, които повече от красноречиво свидетелстват за това.
От 1992 г. в Русия, от различни издателства за излезли над петдесет книги, изобличаващи евреите. В тази доста сериозна цифра не влизат стотиците самиздатски материали, многобройните вестници и списания.
Тези издания не лежат на лавиците в магазините, не прашасват в книжарските складове. Те се предават от ръка на ръка. Много от тях се изчитат както се казва «от кора до кора». Тези издания са търсени. А това, че въпросът, вълнуващ множество хора, не се обсъжда в пресата се оценява просто — «цялата преса е в ръцете на евреите». Аргументите на тези хора са такива, че за неподготвен човек ще му е трудно да спори с тях.