Но хайде сега да се опитаме да определим по какъв начин учението на тази малка община изведнъж се е внедрило в Римската империя, в днешна Европа и в Русия?
Откъде изобщо за него са научили много страни? Щом дори в Израел за него са знаели малцина.
Според думите на дядото на Анастасия, жреците ръководещи юдеите през това време, са се досетили, че при определена доработка, или по-точно преработка на християнското учение, то може да сформира робски тип човек, който лесно може да бъде управляван. Този тип частично или почти напълно изключва собственото си логическо мислене, и човек започва да вярва в това, което му говорят свещенослужителите или някой друг. По-точно — формира се човек-биоробот, който се подчинява на зададена програма.
(Човекът-биоробот е човек, който се е съгласил, разбира се не съвсем доброволно, а под въздействието на специална окултна програма, да вярва в нереалния свят. А тъй като нереалния свят се изгражда от някого с определена цел, то този някой твърди, че познава законите на нереалния свят и изисква от човека да им се подчинява. А фактически подчинява човека лично на себе си.)
После, от жреците на юдаизма, притежаващи по това време не само знанията, но и практическия опит за внедряване сред масите на нужните им типове учения, били подготвени стотици проповедници от средите на християните, били снабдени с пари и изпратени в различни страни за внедряването на нужното им учение.
Като косвено доказателство за този факт служи следното.
В края на второ столетие на нашата ера еврейските християнски общини разгърнали най-широка мисионерска дейност в различни страни. А тази дейност била предшествана от усилена евангелизация (издаване и тиражиране на християнската еврейска Библия).
На всички прекрасно е известно, че издаването на книги и днес изисква пари. В стародавните времена производството на всяка книга е изисквало не просто пари, а много пари. Не малки средства са били нужни и за пътуванията в другите страни. Такива пътешествия можели да си позволят търговците или състоятелните, знатни хора.
По какъв начин такава скъпоструваща и широкомащабна операция е осъществила община, в която за влизали преимуществено селски жители?
Разбира се, те са получили квалифицирана теоретична подготовка и немалко финансиране. Вниманието към тях от страна на жречеството, моралната и материална поддръжка превръщали вярващия селянин във фанатик.
Само си представете израелския селянин, комуто внезапно казват: «Ние виждаме в тебе велик мисионер и проповедник. Малко ще се понаучиш, ще получиш пари и ще учиш народа, но… Само не в нашата страна. Ти трябва да отидеш в други страни.»
И те се научили, получили пари и тръгнали. Тръгнали в другите страни. И в крайна сметка какво? Постигнали ли са успех? Ни най-малко. Населението на всички страни отхвърляло еврейските проповедници. Не просто ги е отхвърляло, първо ги изслушвало, после ги молело да се оттеглят, а особено досадните били бити и гонени с кучета.
За това свидетелстват многобройни факти от историята на Римската империя от онова време, където били насочени основните сили на проповедниците.
Резултат от широкомащабната акция била организацията на мрежа от християнски общини в редица места из Римската империя. Но те изобщо не влияели върху основите на традиционните вероизповедания.
Древен Рим с оставал езически, какъвто си бил и преди. Никакво влияние не оказали тези секти и върху политическия живот на империята, и върху формирането на нов тип човек, раб-биоробот, за което мечтаели жреците.
Императорите на Рим не покровителствали проповедниците от първата вълна.
Император Нерон, който се отнасял спокойно към различни езически вярвания, не приемал само християните. Християните гонили от своите територии и императорите Дионис (249–251), Диоклетиан (284–285) и Галерий (305–311), който бил един от основните им преследвачи.
Успех бил постигнат едва от втората вълна проповедници. Те вече не били фанатици на вярата. Жреците ги подготвили по такъв начин, че от една страна да могат красиво да говорят за вярата, а от друга — да притежават знания на психолози, с които можели да въздействат върху човека, използвайки стремежите му за собствени цели.
В задачата на проповедниците от втората вълна влизало изключително въздействие върху управниците. Убеждаването на управника в това, че неговата власт ще бъде от укрепена от християнската вяра, която ще я направи вечна, че държавата ще бъде напълно управляема, контролируема и процъфтяваща. А тази цел били въведени доктрините: «Всяка власт е от Бога» и «Управникът е Божи наместник на земята.»