Изповедта позволявала да се контролират мислите, копнежите и постъпките на всеки член на държавата. С една дума започнали да убеждават управниците, че християнизацията на държавата ще създаде най-удобните условия за управление.
Външно това наистина изглеждало така, но само външно. Управниците, поддали се на тези уловки, не подозирали, че всъщност самите те попадали под управлението на други сили.
Положението на християнството в Римската империя забележимо започнало да укрепва от 312г., когато на тях им се удало да убедят император Константин в това, че за него е изгодно да има християнски църкви в държавата.
Константин се съгласил да ги покровителства, да ги поддържа, заедно с храмовете на римските богове.
В резултат положението на християнството в Римската империя значително се подобрило, богатството се увеличило, а следващите поколения християнски епископи добили могъществото на римските сенатори.
Този факт и множество други говорят за това, че даденото учение не би могло да се развива и да оказва някакво сериозно влияние върху обществото без поддръжката на светските управници. Самите му лидери винаги са се стремили към властта.
Могъществото на Римската църква е голямо и днес, но Римската империя я няма. Случайност ли е това? Изключение от правилата или закономерност? На този въпрос може да отговори историята на държавите през следващите векове чак до наши дни.
Никой няма да може да посочи нито една държава на нашата планета, която е започнала да процъфтява с идването на християнството. И обратно, могат да се посочат редица държави, постигнати от печалната участ на Римската империя.
И още един интересен исторически факт. Абсолютно във всички държави приели християнството, скоро се появявали евреи от нехристиянско вероизповедание и разгръщали доста странна дейност. Те забогатявали с необикновена лекота.
Тяхната дейност във всички християнски държави придобивала толкова мащабен характер, че не можела да остане незабелязана както от народа, така и от правителствата на тези страни.
Когато в някоя страна тя достигала кулминационната си точка, народът започвал да бие евреите. Правителството ги гонело от страната.
От началото на второто хилядолетия от нашата ера са известни многобройни факти за еврейски погроми в различни християнски страни.
През 1096 г. били прогонени и разгромени десетки еврейски общини по Рейн. През 1290 г. евреите били изгонени от Англия. В края на XIV в. в Испания били умъртвени над 100 хиляди евреи. (Наистина, след известно време евреите отново тихомълком се завръщали в тези страни).
Този списък от исторически факти може да бъде увеличен значително. Но защо? И така е съвършено ясно, че постоянно повтарящите се в продължение на много столетия и сходни една с друга ситуации са програмирани.
И тъй като загубите се понасят от представителите на християнския свят и самите евреи, то съществува трето действащо лице, което не губи. За това трето лице, типът човек в християнския свят и еврея-юдей са само биороботи, които могат лесно да бъдат манипулирани.
Кое това трето лице? Историците-изследователи опитващи се да се доберат до същината, до корените на вихрещата се в света вакханалия, която не се прекратява вече хилядолетия, посочват винаги евреите.
Сякаш те са за всичко виновни. Но ако съществува трета сила, то евреите, както и християните, са само марионетки — биороботи в ръцете на тази трета сила. Но възможно ли е сега да се определи и докаже нейното съществуване? Разбира се, че възможно. С какво? С Помощта на историческите факти и логическото мислене. Съдете сами.
Между еврейските съсловия има един род, съсловие, националност или каста, може да го наречете както искате, същността не е в названието, накратко ще ги наричаме «левити».
Има исторически извори според които родоначалници на левитите са египетските жреци. Обръщайки се към известни на повече хора извори, и по-конкретно на Стария Завет, можем да видим, че левитите са имали особено положение.
Например, по израелските закони те не участвали във военни действия. Не били длъжни да плащат никакви данъци и налози. При преброяването на израелското население, за което се споменава в Стария Завет, левити не подлежали на преброяване.
При разполагането на становете по време на походи израелските родове, наброяващи от петдесет до сто и петдесет хиляди човека, се разполагали в кръг. Всекиму мястото било определено предварително. Знаело се на юг, на север, запад или изток да се разположи лагера и къде да се постави охраната. Мястото на левитите винаги било в центъра. Фактически, в задълженията на всички израелски родове влизала охраната на левитите.