Нашите предци са или някакви ужасни тъмни хора, но са дошли просветители, донесли са идеологията, разработена в Израел — християнството.
Руският княз Владимир взел че покръстил цяла Русия.
Неотдавна ние празнувахме хилядолетие от покръстването на Русия. Но какво са хиляда години? Миг на фона на милиардите години. Нека да е ден, а не миг. Много е важно да можем да свиваме времето. Сега ще видите какво се получава.
Вие се събуждате в едно прекрасно слънчево утро и виждате гости на прага на дома си. Гостите ви говорят, че вашите родители са лоши, ужасни, езичници, а трябва да бъдат християни, и не да общуват с природата, а да изкупват греховете си, защото родителите ви са толкова грешни, че и върху вас се е прехвърлил греха.
И вие тутакси се съгласявате с пришелците, тръгвате след тях в храма, целувате им ръка. Молите ги за благословия и се стараете дори да не мислите за своите родители. Изтривате ги от паметта си, като оставяте само понятието «ужасни езичници».
Ето каква картина се получава при свиване на времето.
За миналите хиляда години нашето внимание се акцентира върху маса различни събития: разказва ни се кой с кого е воювал, какви прекрасни съоръжения са строени, кой за кого се е оженил от князете или царете, кой и как се е сдобил с власт. Но в сравнение с отношението към своите родители и тяхната култура, това не е от съществено значение. Всички останали събития, катаклизми и несгоди ще са само следствие на основното — предателството към своите родители.
«Но ние не сме предавали родителите си, — ще рече някой, — нали тези събития са станали преди повече от хиляда години, по онова време са живели съвсем други хора».
Е какво пък, мога да перефразирам, да разширя времето. Но същността все едно няма да се промени ако се каже така.
Вашата далечна, много далечна прамайка е била езичница. Тя обичала и разбирала природата. Тя познавала Вселената и значението на изгряващото слънце. Тя е родила вас… Вас, далечния, далечния, родила ви е в прекрасна градина. И се е радвала красавицата-прамайка на вас, и вашият баща е бил щастлив от вашето появяване.
Те искали, вашите прародители, вие, така далечен от днешния, вие, да направите прекрасното пространство още по-прекрасно. Те са направили така, че това прекрасно пространство да дойде при вас сегашния, да дойде като се подобрява от поколение в поколение, и вие днешния, да можете да живеете на Земя, превърната в Божествена райска планета. Те са правили това именно за вас.
Те са били езичници, те можели са да разберат природата чрез мислите Бога. Вашите далечни, много далечни майка и татко са знаели как да направят щастлив и вас. Те са знаели защото са били езичници.
Баща ви е загинал в неравен бой с чуждоземни наемници, сражавайки се за вашето бъдеще.
Вашата майка са изгорили на клада затова, че не искала да замени вашето прекрасно бъдеще с днешния ден.
Но днешният ден е настанал…
И на езичниците потомците, целуват коленопреклонно ръцете на потомците на онези, които изгаряли техните майки и са убили бащите им.
Целуват и съчиняват песни за непокорността на Русия. Пеят песни за руския дух, рабски пълзейки на колене вече второ хилядолетие.
Каква свобода? Събудете се, вие които сте под хилядолетен гнет, замаяни като от наркотик от чуждестранната идеология!
Събудете се, който все още може и помислете. Как можа да стане така, че след като сибирската отшелница Анастасия, рускинята, след като каза само няколко думи за руската история, веднага се натъкна на противодействие и не някъде другаде, а в самата Русия?!
Ако тази страна, както ние смятаме, не е завладяна от задморски идеолози, то тогава кой оказва съпротива? Излиза, че самите руснаци се съпротивляват дори на споменаването на своето минало, на своите родители. Излиза че те — руснаците — съвсем са си загубили ума.
Но не, не съвсем, и затова свидетелстват многобройните писма и стихове, милионните тиражи на книгите с изказванията на Анастасия.
Сърцата на руснаците започват да бият в унисон със сърцата на техните далечни и близки родители, мечтали за щастието на своите деца. Противодействието провокират наемници и техните сподвижници. Какви наемници? Какви сподвижници?
Нима сериозно мислите, че начина на живот на целия руски народ е променил със словото си някой си руски княз на име Владимир? Освен това не много здраво седящ в княжеското си кресло. Ей така, както си седял и изведнъж казал: «Аз, момчета, мисля, че всички трябва да забравите културата на своите прародители и да приемете християнството.»