Те се усамотяват, могат дори да нощуват в колиба, построена на избрания от тях участък, не започват полова връзка. Какво е това, ритуално въздържание?
В религиозните вярвания на много народи подобно въздържание се среща. Има го и в светската етика. Младите влюбени не бива да встъпват в полова връзка преди регистрацията на брака или венчавката. Обаче огромното мнозинство от влюбените пренебрегват религиозните предупреждения и общественото неодобрение, встъпвайки в полова връзка преди това. Защо? Най-вероятният отговор може да се крие в пълното отсъствие на логика в изискванията на обществото и религията. Липса на ясно обяснение, а още по-точно, на познания за същността на енергията на любовта.
Енергията на любовта активизира целият комплекс от чувства в човека, ускорява мисловните процеси. И тази енергия може да се сравни в най-високата точна на вдъхновението, което предполага по-нататъшни действия.
Влюбените в Древна Русия, благодарение на най-високата си култура на човешки взаимоотношения и познанията си, по естествен път са насочвали енергията на любовта и половото влечение към действие за сътворение на пространство за бъдещия си съвместен живот.»
«Да се надмине твореното от двама влюбени чрез научни изследвания едва ли е възможно. В потвърждение на това предположение е и следното твърдение на Анастасия: „Не ще да е по силите на учения свят дори нещо подобно на прекрасното имение да създаде още и заради това, че има закон във Вселената — дори само един Творец, вдъхновен от любов, е по-силен от всички науки, лишени от любов.“»
«С логика, рационализъм, висша духовност и култура са изпълнени всички действия на участниците в събитията, отразени в разказа на Анастасия за сватбения обред. И колко посредствена изглежда пред тях съвременната сватба, където основното нещо е гощавката с обилното поглъщане на храна и употреба на алкохол.»
«Представените от Анастасия притчи и обреди на древната езическа, или по израза на Анастасия — ведическа Русия, със своята емоционална, смислова и информационна наситеност превъзхождат всички известни ни отпреди сказания, характеризиращи историческото минало. Пред тях бледнее дори така известното „Слово за Игоревия полк.“»
«Със своите повествования за ведическа Русия Анастасия фактически ни открива високо духовната култура на неизвестна нам от преди цивилизация. Променя се из корен битуващата в науката представа за историята не само на нашата страна, но и на цялото човечество.
Така неочаквания и фундаментален поврат и простотата с която беше направен обърка много светила на съвременната наука. И за да могат някак си да се задържат в рамките на постигнатото научно положение, мнозина се опитват да си дават вид, че нищо не се е случило, че не са запознати с тази информация.
Те приличат на щрауса, който крие главата си в пясъка. Информацията съществува, тя е наистина безценна и сензационна, тя все повече ще се търси от обществото.»
Аз ви цитирах, уважаеми читатели, изказванията на отделни учени-изследователи. Както виждате те потвърждават важната информационна значимост, съдържащата се в изказванията на Анастасия. Говорят също и за объркването в научния свят.
Но объркването е едно, а съвсем друго е противопоставянето, прилаганите усилия да не се допусне разпространението на тази информация, която хвърля светлина върху историята на нашата страна, на нашия народ.
Някой много се плаши от възможността да се докоснем до културата и знанията на нашите прародители. Кой? Под чие давление и по каква програма действат и днес онези, които наричат нашите прародители варварски езичници, които са превърнали великата дума «езичник» в нещо, под което се подразбира «ужасно» и изостанало?
И защо нашите историци са се съгласили с това определение? Ако са се съгласили, то тогава те не са наши историци.
А и въобще дали са историци? Ако и досега не могат да ни кажат нищо ясно за история с едва хилядолетна давност, но едновременно с това оскърбяват или се съгласяват с оскърбленията за тази давност, то това не са историци на Русия, а предатели или наемници, действащи някому в угода.
И ние не бива повече да се надяваме на тях. Необходимо е сами, със собствени усилия, по трошички, по аналогии, да възстановим собственото си минало и да реабилитираме своите прародители и себе си. И ако ние не направим това…