И старецът ведрус не бил мистик, той само казал, това което в Русия ведическа знаел всеки малчуган.
Но предизвикал гняв ведрусът и бил заловен. Затворен в клетка за да гледа как горят градините и къщите на неговото селище и как в окови оковани пред него вървят мъже, жени и децата.
Говорел му военачалникът със злоба:
— Гледай старче. Съплеменниците ти роби са сега. Пред свитата си ти се пошегува с мене зле, плодът, който ми даде — развали за миг. Сега съплеменниците ти са роби, и ще отглеждат под страх от смърт негниещи плодове.
— Под страх от смърт може да се отгледа само смъртоносно, дори видът му да е благовиден. Ти си примитивен. Да покориш страната ми не можеш. Пуснах аз гълъб с вест за тебе. На всички влъхвите ще разкажат щом гълъба видят…
Заповед дал римския военачалник. Към всички селища ведруски да го доставят се устремили вестоносци. Заповедта изисквала представителни хора от всяко селища да дойдат и да видят колко са силни и обучени за война и как са въоръжени войските му. И че са способни да изтрият от лицето на земята селищата непокорни, и в робство да отведат младите жени и децата. Да носят всички данък за воините страшни. И занапред през есента да събират за държавата му данък и само да го донасят там.
В назначения в заповедта ден, от изгрев слънце деветдесет юноши ведруски застанали пред лагера огромен.
Отпред стоял известният ти Радомир. Облечен с риза с любов извезана от Любомила. И в светли ризи били зад него юношите също.
Главите русокоси шлемове железни не покривали. Ленти сплетени от треви обвивали главите им. Нямали щитове за да се пазят от смъртоносни удари. От пояса на всеки млад ведрус висели само по два меча. Мълчаливо те стояли, държали за юзда конете си и много от жребците не били оседлани.
Събралите се на съвет военачалниците на войската обучена и петхилядна, гледали юноши деветдесет. Старшият военачалник приближил към клетката, в която бил заключен ведрусът от изгореното селище, и запитал:
— Какво може да значат тези хлапетии? Аз заповядах на старейшините от всичките селища да се представят за да чуят законите на императора на моята страна.
Ведрусът от клетката му отговорил:
— Старейшините в селищата знаят за какво искаш да им говориш ти. Твоите речи са им неприятни. И са решили да не идват при неприятното. Пред лагера на твоите войски са само деветдесетте юноши от съседното селище. Мечове имат на поясите си и е възможно да искат бой да приемат.
«О, безмозъчни варвари, — размислял главният началник, — да изпратя в бой с тях част от войниците и да ги изколя, разбира се няма да е много трудно. Но каква полза от мъртви тела? Дали не е по-добре да им обясня и да отведа за императора здрави роби?»
— Послушай старче, — обърнал се военачалникът към ведруса, — младите те почитат. Ти им обясни безсмислието на неравното сражение. Предложи им да се предадат. Ще ги оставя живи. Разбира се аз всички ще пленя, ще ги направя роби. Но ще живеят те не във варварска страна, и дрехи ще получат и храна, когато станат послушни роби. Ти старче им обясни безсмислието на сражението кръвопролитно и неравно.
Ведрусът отговорил:
— Сега ще се опитам. Ще им обясня. Сам виждам, че е заиграла кръвта на младите ведруси.
— Тогава, старче, говори.
Ведрусът заговорил от клетката високо, за да го чуят стоящите пред лагера млади ведруси:
— Виждам на поясите ви два меча, синове мои. И виждам редом с вас жребци разпалени. Вие ги държите на юзда, не ги изморявате, а пазите силите им за война. В боя да влезете сте решили, мъдър е предводителят ви Радомир. Отговорете ми.
Видели и военачалниците и войниците, как стъпил напред и ниско се поклонил Радомир на старейшината, който се намирал в клетката, и отговорил като потвърдил словата на ведруса.
— Така и мислех, — казал старецът ведрус и продължил:
— Ти Радомир си предводител, ти разбираш, вярвам, че силите пред теб на твоите не са равни.
И пак се поклонил Радомир пред словата на ведруса, като по този начин му отговорил утвърдително.
Доволни били военачалниците от диалога. Но следващото неизказано ги удивило. Старецът-ведрус продължил:
— Радомире, ти си млад, твоята мисъл се носи бързо, тогава запази ти пришелците живи. Не убивай всички. Накарай ги да си отидат, оръжие да сложат, и вече никога да не си играят с него.
Отначало сякаш онемели военачалниците от словата необикновени на ведруса. После раздразнено възкликнал главният:
— Ти си откачил! Загубил си ума си старче! Кой на кого тук може да запази живота — не разбираш. На смърт обрече ти твоите съплеменници. Сега аз заповед ще дам…