— Ти закъсня, виж, беше замислен Радомир, но ето че се поклони пред моите думи, а значи ги разбра и ще ви остави живи.
В следващият миг видели военачалниците, как стоящите пред лагера юноши деветдесет скочили на конете и стремително препуснали към лагера. Военачалникът успял да заповяда на част от притичали воини да се приготвят да посрещат ведруските конници в град от стрели.
Но конниците, когато стигнали до разстояние, когато можела стрела да ги порази, внезапно от конете скочили и побягнали редом с тях.
Плътно дошли до римската войска младите ведруси и образували овал, в средата на който се намирала половината от отряда и конете, втората половина се врязала в редовете на римляните и встъпила в бой.
Във всяка ръка воинът ведрус държал меч. Но не съсичали на място, а избивали оръжието от ръцете на противника, без да го раняват смъртоносно.
Ранените и обезоръжени рисмки легионери не давали възможност нови войници веднага да ги заменят.
Малък отряд ведруси стремително пробил си път към шатрата на главния военачалник.
С меч Радомир разсякъл ключалката на клетката, в която се намирал старецът-ведрус, и му се поклонил, после го подхванал и леко го метнал на коня си.
Двама млади воини от отряда на Радомир хванали главния военачалник, метнали го на друг кон и го отвели в средата на своя овал.
Бързо си пробивал път, но не в обратната посока с напред, отрядът отчаяно храбър, и скоро излезли от навалицата на римската войска, скочили на конете си, но само след минути езда се спрели до малък хълм, отново слезли, почти всички легнали в тревата, разперили ръце и замрели.
Плененият римски военачалник с удивление видял, че легналите на тревата ведруси здраво спяли. Благи усмивки осветявали лицата им, мирно пощипвали трева жребците застанали редом де всеки един от спящите. Само двама часовои наблюдавали действията на римската войска.
Останали без пълководец римските военачалници известно време спорили, като се обвинявали един друг за случилото се, а после спорили кой да командва и как да се действа.
В края на краищата решили да преследват отряда ведруси с хиляда конници, почти цялата конница. Останалите да потеглят в посока на преследваните в случай на непредвидени събития или попълване на отряда на ведрусите с нови сили. Макар че причината за това решение да бил само страхът.
Отрядът от хиляда добре екипирани конници се хвърлил в преследване. Щом редовете конни на римляните започнали да излизат от лагера, един от воините на Радомир, седящ на коня си, с рога си затръбил.
Лежащите на земята ведруси тутакси скочили, хванали за юздите своите жребци и с тях побягнали. Ведрусите, отдъхнали след боя, тичали много бързо, но конницата римска носеща се след тях макар и бавно, много бавно, но ги настигала.
Командирът на конницата в предчувствие, че ще успее да настигне бягащите зад заповед за ускорение на ездата и тръбач затръбил.
Пришпорените хиляди, и без това вече запенени коне, ускорили и без това бясната си езда, и съкращавали разстоянието до бягащите ведруси. Оставало съвсем малко…
Възбуденият комадир още веднъж поискал да се ускори ездата. И пак затръбил тръбач… Паднали няколко римски коня, преуморени от бесния галоп. Никой не им обърнал внимание, римските конници вече изваждали от ножниците мечовете, за да поразят бягащите, но изведнъж…
При звука на рога всички ведруси бягащи се метнали на своите коне и… Разстоянието между догонващите започнало да се увеличава.
Плененият римски военачалник разбрал: опазили ведрусите силите на своите коне и сега не можеш ги настигна. Те заменили и конете, които носели него и стареца-ведрус. И видял още римлянинът, че не седели, а ничком лежали на гърбовете на конете си ведрусите, вкопчени в гривите, те отново спели.
Помислил римлянинът: «Защо им е сега да си възстановяват силите?» и едва по-късно той разбрал…
Римляните възбудени от преследването, яростно пришпорвали конете си, те падали под тях, но и най-издръжливите, носещи по време на ездата облечени с доспехи тежки конници, не можели да догонят конете на ведрусите не уморени от езда.
Началникът на конницата, щом осъзнал, че няма да догони отрядът на ведрусите, спрял и заповядал на всички на слязат на земята. Ни било късно, част от конете вече били преуморени и падали на колене.
«Всички да почиват.» — команда дал началникът на конницата римска. Тогава видели, войниците, които слезли от уморените си коне, как право към тях като вихър отрядът на ведрусите се носел.