Държали готови младите конници по меч във всяка ръка. Препускали край спешените римляни и войниците ранявали избивайки оръжието от ръцете им.
И ужас обхванал целия римски легион. И всички те побягнали към помощта, която идвала към тях пешком. А ведруският отряд препускал на коне след бягащите, но неясно защо не си застигал. Ведрусите не се докосвали до падналите от умора римски воини.
Тълпата тежко ходещи, вече не тичащи, а олюляващи се от умора воини се спряла изведнъж, виждайки пред себе си Радомир с два меча и зад него конници, пълни със сили и спокойни.
Отпуснали се на земята римляните и които все още имали оръжие го сложили пред себе си. И обезсилени пред ведрусите зачакали разправа.
С другарите си Радомир вървял между римските войниците седящи на тревата. Лежали ведруските мечове в ножниците. Говорели с войниците и Радомир и неговите другари за живота. Снемали превръзките от главите си, изплетени от треви и давали ги на ранените войници, на раните си да наложат живителни треви.
Тревите спирали кръвта от раните течаща и болката отнемали. Главния военачалник върнали на римския легион.
Влизали в Рим колони стройни, завръщали се от похода във ведическа Рус.
Бил известен императорът за странностите, случили се с воините му подбрани от легионите на Рим. Когато сам видял войниците и командирите си, няколко седмици в смущение останал императорът.
После издал тайна заповед. Да се извадят от армията всичките отряди, войниците и командирите, които ходили на поход в Рус ведическа. И в разни краища на империята те да се разселят. И строго забранил дори сред кръг приятелски или пред близки родственици за този поход да не се говори.
Самият император повече никога в Русия не изпратил войски за война. И в книга тайна за приемниците си написал: «Ако империята да запазите държите, и не помисляйте с ведрусите да водите война.»
Не бил глупав императорът. Той разбрал, когато видял завърналите се от похода войници: войските му се върнали цели и невредими, но нямало плячка с тях, в лицата им нямало злоба, нямало в тях желание да служат. Ако оставел ги такива в армията имперска, кой знае, може би, с подобно нежелание да влизат в бой, цялата армия те биха заразили.
Приемникът на императора все пак опитал пак да завладее ведрусите. За тактиката им научил много от тези, които с тях по-рано са се запознали. В поход към Рус, той десет хиляди воини изпратил.
И пак приближили до малкото селище ведруско, и изградили лагер, и бързо укрепление издигнали. Старейшините да извикат изпратили вестоносци.
А в уговорения час военачалниците видели, че откъм селището на ведрусите в лагера страшен идват само едно момиченце на десет и с нея малчуган към пет годишен. Пред тях отдръпнали се воините, и към центъра на лагера, спорейки помежду си децата вървели. Малкият, дърпайки сестра си за полата казвал:
— Ако ти, Палашечка-сестрице, не ми дадеш да водя сам аз преговорите, за тебе нещо лошо ще помисля.
— Какво за мене лошо си измислил, немирнико?-попитала сестрата брат си.
— Ще си помисля аз за тебе Палашечка-сестрице, че си се родила една много вредна мома.
— Не е хубаво да мислиш така.
— Щом не е хубаво тогава нека аз да водя преговорите с врага.
— Ако се съглася какво за мен ще мислиш?
— Ще си помисля, че си от всички по-красива, по-умна и добра, моя Палашечка-сестрице.
— Ти преговорите започни, братче. Не ми се иска с празноглавци да общувам.
Пред военачалниците застанали децата смело, и малкият брат, без никак да се вълнува, казал:
— Моя бащица да съобщя на всички ми заръча, че в нашето селище на капището днес има празник. Всяка година той се празнува там. И целия народ на капището весели се всяка година. Не му се иска, така каза моя бащица, не му се иска да се откъсва от празненството и да говори за дреболии с вас. Изпрати мен — а пък се залепи сестра ми…
Главният военачалник чак писнал от думите на дръзкото дете. Той побледнял, хванал си меча;
— Ти, отроче дръзко, как смееш да говориш тъй пред мене? Ще бъдеш до дълбока старост роб при конете ми… А пък сестра ти…
— Ех, чиченца, — намесила се в разговора и сестрата, — ах, чиченца, по-бързичко хвърляйте вашите дрънкулки-мечове, щитове и копия, бягайте бързичко към къщи. Със всички сили бягайте. Там облаче се приближава, то с пришелците изобщо няма да говори. То и без разговори може в бой да встъпи.
Своето възелче момичето развило, взело от него щипка някакъв прашец, брат си посипала, после още малко взела и изсипала и върху себе си.