— Но къде са доказателствата, че тази фраза изразява желанията именно на Бога?
— Доказателствата са навсякъде. В самата тази фраза. В сърцето и душата човешка. В логиката на мислене. Сам прецени, ако се вземе за основа, че земята и човека са творения на Бога, то чувствата на Бога ще съответстват на чувствата на човека — родител на децата си. Всеки любящ родител би искал съвместно със своите деца да твори.
Втората част на фразата говори за това, какво творение точно Бог желае: «…и радост за всички от неговото съзерцание.» Кажи, какви творения биха могли да носят радост на абсолютно всички?
— На този въпрос е трудно да се отговори. Едни се радват на добра кола, други са равнодушни към машините. Едни обичат да ядат месо, други изобщо месо на вкусват. Дори битува поговорка сред народа: «Няма приятели по вкус и цвят.» Едва ли би се намерил предмет, който да се харесва абсолютно на всички.
— И въпреки това е възможно. Например въздухът, водата, цветята…
— Но това е вече сътворено, а става дума за творение съвместно.
— Да, въздухът, водата и растителността са сътворени. Но са различни. Човекът може да направи така, че въздухът е изпълнен с прах и смъртоносни газове, и пак човекът може да изпълни с ефири въздуха, и с аромати, с цветен прашец. Различна бива и водата. Може например да се пие вода миришеща на хлор, а може да се пие и живителна вода. Насред растително многообразие хаос от боклук може да се създаде, но може също да сътворят живи картини с необикновена красота, радващи очите и примамливи. В книгата «Сътворение» има фраза за това.
— Ако книгата «Сътворение», както вие казвате, е важна, то дали тя ще промени животът в обществото или някак ще му повлияе?
— Да, законът е такъв. Новата мисъл обезателно ще се въплъти в нов начин на живот на обществото.
— Но кога ще се стане? От издаването й минаха вече две години.
— По-точно казано не «вече», а само две. Но и за този относително кратък срок тя вече много неща сътвори, самият ти каза, че много хора вече се опитват нов начин на живот да изградят. Дори програми за държавното устройство вече се създават.
Да, казвах, тези проявления действително съществуват.
Виждаш ли? За осезаемо проявление на християнската идеология са били нужни триста години, а тук — само две. Мислите на Анастасия се материализират в реалния начин на живот на много народи, обединяват техните стремежи в един творчески порив на всеобщо сътворение.
Тя изля в пространството ново мислене, а това е събитие от вселенски мащаб. Следователно съответна оценка ще получи и книгата, в която тези мисли бяха огласени за пръв път.
— И значи аз ще бъда един от значимите писатели?
Ти няма да си един от… Ти ще си най-значимият Владимир. Внучката ми за любимия си не е замислила дори второстепенна роля.
— Не е съвсем така, в популярният вестник «Аргументи и факти» публикуваха рейтинга на книгата, в него «Родова книга» на второ място поставиха.
— Ще дойде време, когато мнозина от хората ще осъзнаят значимостта на книгите написани от теб. Тогава за тези книги първото място ще бъде малко. Само шест години са изминали, откакто първата си книжка ти написа, и не беше известен на никого, но днес ти си не просто известен. Чух, че са ти дали звание народен академик и са ти връчили диплом.
— Да, но това не е звание от традиционна академия, а на обществена.
— Именно на обществена. Цени това звание, то е по-висше от традиционното. Думата си е казал народът. Онези, които са осъзнали значимостта на казаното в твоите книги и са определили твоята значимост, те фактически са разбрали мислите на Анастасия, и са ги оценили. Това са могли да направят не прости хора, те ще успеят и да въплътят, да разберат и да материализират мислите. Така ще бъде. Само не се възгордявай, трябва без гордост срока си да издържиш.
— Ще се постарая. Още веднъж ще прочета от Анастасия казаното. Криминалета и всякаква белетристика, от само себе си е ясно, че няма да чета. В тях и в действителност няма кой знае какви мисли. Просто едно развлечение. Но един въпрос за мен неясен си остава. Да определиш дали една книга е значима първо трябва да я прочетеш. Но са написани книги в огромно количество, когато отидеш в библиотека, на лавиците й лежат десетки хиляди книги. На много от тях заглавията са претенциозни, чак до такива като «Разговори с Бога», «Откриване на истината», «Всички тайни на живота». А всъщност четеш, четеш, а никаква нова мисъл в тях няма. Измежду десетки хиляди, може и да има една значима, но да се натъкнеш на нея, вероятността е едно към десет хиляди. Какво да правя?