— Нали това ти казвам: преди да прочетеш, ти виж живота на планетата и избери си място където ти харесва ситуацията на живота на народа и чети техните книги, размишлявай.
— Ами ако нищо не ми хареса? У всички народи са сходни бедите. Различия, разбира се, има, но като цяло… Екологията например, по цялата земя се влошава…
— Ами ако нищо не ти хареса, тогава помисли как да създаваш живот благообразен, и когато реши сам книга ще напишеш.
Сам? Без да чета нищо?
— Какво сам себе си объркваш Владимир? Нали сам казваш, че не можеш да откриеш достойни книги. Зад силните заглавия — единствено слова без смисъл, без нова мисъл. И в същото време се съмняваш и смяташ, че е невъзможно да бъдеш умен, без да четеш абра-кадабра. А между другото ще ти кажа, че от раждането си всеки човек се опитва главната книга да чете. Нейният език се отличава от буквите печатни, ти си спомни: «Този език има аромат и цвят…»
— Разбрах.
— Ами нея чети и размишлявай.
Упражнение за телепортация
— Да, прав си Владимир, при днешното съзнание на повечето хора им изглежда невероятно сътвореното от Анастасия.
Но щом постигнат осъзнатост и състояние присъщо на хората от първоизточника, на тях самите ще им бъде смешно днешното удивление.
Сега ще ти разкажа само за едно упражнение, с помощта на което ще можеш с лекота да телепортираш своето второ «Аз». Да пренесеш самия себе си в съседен град, или друга страна, или епоха. Така ще може всеки, ако не го мързи.
Веднъж ти видя, как изпълнявайки твоята молба, Анастасия своето тяло пренесе за миг само от единия бряг на езерото до другия. После обратно. И не скри как подобно нещо може да се постигне от човек. Нужно е мислено да си представиш всичките клетки на цялото тяло, и най-малките, които дори с микроскоп не се виждат, и да ги разтвориш в пространството със своята мисъл, и с волята на мисълта в едно да ги събереш, но на ново място. Ефектът от такова зрелище въображението поразява.
Подобно нещо да направи е способен онзи човек, чиято скорост на мислене позволява в един миг да си представи в детайли тялото си. Достатъчна е и микроскопична грешка и тогава, веднъж разпилян, можеш и да не се събереш отново.
Само три пъти съм го правил в живота си, и при това всеки път съм се подготвял не по малко от една година. Сега подобно нещо не съм способен да направя. Поостарял съм или ме е домързяло. Но даже внучката ми, която с лекота ти демонстрира придвижването, каза: «Да се прави това без най-остра необходимост не бива.» И ти обясни защо.
Но неведнъж тя те пренася в епохи разни и градове. Ти видя картини и се усети като присъстващ в тези събития. Прав ли съм?
— Да, правилно. Описах как тя пренесе и мене и себе си на друга планета, без тяло. Телата ни останаха на Земята, мнозина не повярваха, че е възможно подобно действие.
— Ще повярват когато могат самите те да извършват подобно. Сега ще те науча. Само внимателно ме слушай и се опитай да осъзнаеш какво ти каквото ти казвам.
Човекът се състои от множество енергии съставящи неговата същност. Чувства, мисли, въображение — това също е човекът. Но тези енергии са невидими. Няма да говорим дали са материални тези части на тялото или не. В този случай не са така важни разбиранията за тяхната степен на материалност. Важно е друго — тях ги има и те това също си ти — човекът.
Материалното човешко тяло е една от многото съставки на човека. Човекът може да живее и без материално тяло, но тогава ще трябва да го наречем иначе. Материалното тяло дава видима възможност да се определи степента на хармоничност на баланса на всички други енергии.
Сега си представи, че ти или пък друг човек, с волята си вземе и отдели от тялото си всички свои енергии, целия комплекс, и ги премести в друго пространство.
— Нима всеки може това?
— Може. Частично това се случва с всеки по време на сън. Но ти не се отвличай, слушай по-нататък. Казах ти, че с волята си е способен да премества човекът целият комплекс от чувства.
Необходима му е само малко тренировка. Ето упражнението за тренировката.
За тренировката е нужно да се избере място, където никой няма да обезпокои. Това може да е обикновена стая и легло. В тази стая не бива да проникват звуци, които да те отвличат от заниманието. Ти лягаш на леглото, отпускаш тялото си. Следи ръцете, краката и главата да лежат свободно и спокойно. После без да се движиш, само с воля опитай да насочиш повече кръв, отколкото в други части на тялото, към китката на едната си ръка. Няма веднага да се получи, повтаряй докато усетиш леко пробождане по върховете на пръстите на онази ръка, към която си насочил повече кръв и енергии свои. Не повече от тридесет минути ежедневно е нужно да правиш такива опити, но да ги правиш до тогава докато успееш свободно да насочваш по свое желание поток енергия и кръв в едната, после втората китка на ръката, към стъпалата на краката. Когато постигнеш желания резултат, ще можеш да насочваш енергия към мозъка си.