Соня се държала добре. Старателно си подготвяла уроците, а през абсолютно цялото си свободно време четяла двете подарени от директора брошури. Когато лягала да спи мечтаела, представяла си, как на участъка й ще цъфтят различни красиви растения. Нощната леличка веднъж забелязала, когато другите деца спели, как Соня рисувала на лунната светлина, проникваща през прозореца, дървета и цветя.
Съседите се съгласили да наглеждат момичето и когато започнала лятната ваканция, самият директор помогнал да натоварят в багажника на «Жигули»-то суха храна за две седмици, лопатка, гребло, пакет със семена…
Николай не искал да взема сухата храна от детския дом, но директорът му казал, че Соня е момиче независимо, никога няма да поиска да бъде в тежест някому и е по-добре, ако тя си има и свои продукти.
Освен това й дали и нов спален чувал. Независимо, че семейството на съседа Николай приготвило за момичето от дома малка стаичка на вече построения първи етаж на своята къща, както и постеля.
Когато Соня се качвала в колата, излезли да я изпратят не само сътрудниците на детския дом, които били този ден на работа, но и много хора, специално дошли да погледат сияещото от щастие лице на момичето.
Първите три нощи Соня спала с отделената й стая в съседската къща, а по цял ден прекарвала на своя роден хектар земя.
На третият ден Николай имал рожден ден, и му дошли много гости. Една млада двойка дошла със своя палатка. На следващия ден гостите се разотишли, но палатката останала.
— За тебе е подарък, — казали младите на Николай.
И Соня помолила Николай да спи в палатката. Николай разрешил:
— Разбира се, спи, щом така искаш. Да не би в стаята да ти е задушно?
— В стаята е хубаво, — отговорило момичето, — но всички хора спят на своята земя, а моята през нощта остава самотна. На много участъци светят огънчета, а на моят е тъмно.
— Искаш да преместя палатката на твоя участък ли?
— Много искам чичо Николай, да бъде до брезичката. Ако имате време и не ви затруднява…
Всички следващи нощи Соня спала в палатката, поставена до брезичката на нейния хектар.
Събуждайки се рано сутрин, тя веднага отивала при ведрото с водата, стоящо до палатката, загребвала с чашка вода, напълвала си устата и пускала тъничка струйка вода в поставената си шепичка за да се измие.
После вземала албума, в който с нейната ръка били направени рисунки на планировката на участъка и ги разглеждала. С после отивала да прави цветни и зеленчукови лехи.
Макар че малката сапьорска лопатка, подарена от директора на дома да била остра, Соня не успявала да я забие в земята докрай, можела само до половината. Но въпреки това лехите й се получавали.
Съседът Николай предложил да изкопае местата, които тя му каже върху своя хектар с мотокултиватор, но Соня категорично отказала. Изобщо тя се отнасяла ревностно към всяко една намеса на територията на нейния хектар. Хората чувствали това и се стараели без знанието на момичето да не престъпват границата, определена от колчетата и опънатата между тях връвчица. Дори съседът Николай, след събуждане сутрин, отивал само до връвчицата за да повика Соня на закуска.
Някакъв необясним стремеж на малкото момиче към самостоятелност или страха да не бъде някому в тежест, не й позволявали да иска от никого нищо и дори когато някой от жителите на селището се опитвал да й предложи дреха, бонбони или някакъв инвентар тя благодарила вежливо, но категорично отказвала да взема.
За двете седмици престой на своята земя Соня изкопала и засадила три зеленчукови лехи и направила по средата голяма цветна леха.
Сутринта на последния ден от двуседмичното пребиваване на Соня върху нейната земя, Николай както обикновено отишъл до границата с нейния участък, за да я повика за закуска.
Момичето стояло до цветната си леха, на която още нищо не било поникнало, гледала и без да се обръща, отговорила на Николай:
— Чичо Николай, не ме викай днес да ям, днес не ми се иска.
Николай разказал, че почувствал в гласа на момичето измъченост и едва сдържани ридания. Той не започнал да изяснява какво се е случило. Върнал се у дома и започнал да наблюдава Соня с бинокъл.
Момичето вървяло из участъка, докосвало с ръка растенията, нещо поправяло по лехите. После се доближило до своята брезичка, прегърнала я с ръчички, а раменцата й потрепервали.
Към обед за Соня дошъл старият автобус на дома. Шофьорът спрял до входа към вилата на Николай и свирнал. Николай разказвал: