— Когато погледнах с бинокъла как си събира скромните вещи, лопатката и греблото, и омърлушено тръгна към нас, когато видях през бинокъла лицето й не издържах и грабнах мобилния телефон. Добре, че веднага успях да се свържа с директора на детския дом. Казах му, че ще подпиша всякакви документи, ще поема отговорност за детето, ще взема отпуск, ще бъда непрекъснато на участъка, само и само момичето да може да е на своя хектар до края на ваканцията.
Директорът започнал да обяснява, че всички деца от дома трябва да заминат на лечение и почивка на летен морски лагер. Че отдавна са търсели такава възможност и ето че най-после отиват, благодарение на спонсори. Аз нещо му казах по мъжки, но той не се обиди, отговори ми също рязко. И веднага добави: «Дайте телефона на шофьора, а утре аз самият ще дойда.»
Аз хукнах, дадох телефона на шофьора и му казвам:
— Хайде, приятелю, заминавай си бързичко.
Шофьорът си замина. А приближилата се Соня пита:
— Чичо Коля, за мен ли идва нашия автобус? Но защо си замина?
Аз не знам защо много се бях развълнувал от преговорите с директора, запалих цигара и й казвам:
— Ами, как ще е за тебе. Идва си просто така, да попита дали не са ти нужни продукти или нещо друго, а пък аз му казах, че ще се оправим.
Тя внимателно ме погледна, сякаш беше разбрала нещо, и тихо ми каза:
— Благодаря ти, чичо Коля, — и отначало тръгна, а после бързо се затича към своята земя.
Директорът на детския дом пристигна сутринта, но аз вече го чаках. Само че той не при мен, а направо към палатката се насочи. Не успях да му кажа, да не влиза без покана през връвчицата. Но той, юнакът, сам се досети, и още веднъж браво, че явно за да не травмира детето, веднага каза, щом момичето излезе да го посрещне.
— Добър ден Соня, аз наминах да те попитам само, ние заминаваме на море, а ти какво, тук ли ще останеш или ще дойдеш с нас на морето?
— Тук, — не каза, а извика Соня.
— Така си и мислех, — отговори директорът, — затова ти и донесох суха храна…
— Не е нужно да се безпокоите, и да си губите времето. На мен нищо не ми трябва.
— Не ти трябва ли? И аз какво да правя според теб? Държавата отпуска пари за всеки възпитаник. А ти тук сама ще се възпитаваш, сама ще се храниш. Как да се отчитам аз в такава ситуация за държавните пари? Не, бъди добра, приеми ги. Хайде Алексеич, разтоварвай. Разреши ни да влезем Соня. Може би ще ни покажеш стопанството си?
Соня известно време гледала мълчаливо директора, осмисляйки цялото положение. После видяла как шофьорът на микробуса разтоварва някакви тежки чанти, и окончателно разбирайки, че остава на своята земя до края на ваканцията, радостно възкликнала:
— Ох, и аз съм една… Влезте, ето я вратичката, тук няма връвчица. Заповядайте на гости, Ще ви покажа стопанството си. И вие чичо Коля влезте.
Тя ни поведе към своята палатка и веднага ни предложи да пийнем вода от ведрото до палатката:
— Ето ви вода,вземам я от извора, вкусна е, по-добра отколкото от крана. Пийнете си, моля ви.
— Няма да откажа, — отговорил директорът, и като гребнал с канчето, с удоволствие отпил, — хубава е.
И аз отпих, и шофьора, и ние похвалихме водата на Соня за нейното голямо удоволствие. Навярно за пръв път в живота си Соня имаше нещо свое. Дори и да беше само вода, но своя и това свое тя можеше за пръв път да го даде на възрастните. Соня започваше да чувства своята съпричастност към света. После час и половина ние слушахме увлечения разказ на Соня какво вече е посадила и какво смята да посади. И показваше рисунки на бъдещото си родово имение. Само къщичка нямаше в нейните планове-рисунки.
— Време ни е да тръгваме, — каза директорът на Соня, — ти сама си разопаковай нещата. Докарах ти и фенер с акумулатор. Той може да осветява и надалече, а ако се превключи на лампата с дневна светлина може и да се чете. И сега ще имаш какво да четеш. Донесъл съм ти и списания по дизайн на участъка, и книги за отглеждането на всичко, и по народна медицина.
— Ох, как забравих пак, — плесна в ръце Соня. — Аз ей сега.
Тя надигна платнището на палатката и ние видяхме китки от различни билки, висящи на опъната в палатката връвчица. Тя свали няколко китки и ги подаде на директора:
— Това е чистотел (сем. макови). Това е билка. Това е за Катя от нашата група, тя трябва да си го вари и да пие. Тя често боледува. Прочетох го в брошурата, която ми дадохте… Изсуших малко.
— Благодаря.
Изобщо добър човек е този директор и обича децата. После аз разговарях с него, той ме разпитва за поведението на Соня, посъветва ме за разни неща.