— Защото го подарих.
— На кого?
— На дребосъка.
— Какъв дребосък?
— Ами на Соня от крайния участък.
— И какво? Тя съгласи ли се? Съгласи се да го приеме от теб?
— Тате, ако не ми вярваш, питай нея самата.
Едик хвана стоящата насред тълпата дечурлига Соня за ръката и я заведе при баща си.
— Кажи му, че си съгласна да вземеш тази барака. Кажи.
— Съгласна съм, — тихо отговори Соня.
Ох, как не можеше предприемачът да скрие напираща гордост от сина си. Ама че работа, от никого нищо не взема и само от неговия Едик се реши да приеме подарък своенравната Соня.
Когато дечурлигата се разотидоха, предприемача извика цялата бригада, работеща по довършването на вилата му и каза на бригадира:
— И така мъже. Вземете всички материали, работете денонощия, ще платя двойно, но след два дни в тази фургон трябва да има европейски апартамент.Отвън нека си остане такъв олющен. Но вътре…
След два дни на Сониния участък редом с брезичката, на мястото където стоеше нейната палатка, беше поставен на тухлена основа олющения строителен фургон-съблекалня. Олющен, но подготвен от строителите за боядисване, а финландската боя и четките се намираха вътре.
После Соня сама го боядиса — своя първи дом на родната й земя. Този дом на следващата година се превърна в приказна къщичка. Увит в бръшлян и дива лоза и обкръжен от цветни градинки.
Минали десет години. Соня завършила училище и вече от година живеела в своето имение. В селището потънало в зеленина и цъфтящи градини, се издигали вили. Но най-хубавата, най-красивата била на Соня. Когато връстниците й напускали детския дом отправяйки се към неизвестността и опитвайки се да постъпят в кое да е училище само да има общежитие; да намерят някаква работа, която да им даде препитание — Соня вече била състоятелен човек.
Жителите от селището предавали излишъка си от плодове и зеленчуци. Отгледаното в именията се изкупувало на доста висока цена. Изнасяло се в страните от Евросъюза, в специални магазини, продаващи екологично чиста продукция. Предавала отгледаното в нейното имение и Соня. Макар че по-голямата част от продукцията й изкупували направо при нея, идващи от града хора, дочули за необикновеното момиче и неговото чудесно имение.
Освен това Соня събирала лековити треви и помагала на много хора да се избавят от болести.
Веднъж, на гости при родителите с, които сега живеели постоянно в имението, дошъл Едик. Той вече от три години учел в престижен американски университет. Предстояла му сложна медицинска операция. Може би от чуждестранната вода и храна получил увреждане на черния дроб и бъбреците. Преди операцията Едик решил да погостува на родителите си за седмица. Зинаида, майката на Едик, му предложила:
— Сине, нека отидем при нашата местна лечителка. Може да помогне.
— Какво говориш мамо, в кой век живеем? Там, на Запад медицината отдавна е на най-високо ниво. Нещо ще изрежат, ще подменят. Не се притеснявай. Няма да ходя при разни баби знахарки. Това е отминал век.
— Ами аз не ти предлагам да ходим при баби. Нека отиде, при онова момиче, помниш ли го, от детския дом, което в края на нашето селище, за учудване на всички съвсем сама се оправи с подарения й хектар земя?
— А, онова дребосъче ли? Спомням си я малко.
— Сега тя не е дребосък, сине, а много уважаван човек. За това, което с ръцете си отглежда, търговците са готови двойна цена да плащат. А за билките, които събира идват и от далечни места. Макар че никаква реклама не прави.
— Че откъде такива знания у дребосъка?
— Ами че тя от първо клас още всяко лято прекарваше на своя участък, а всяка зима ежедневно четяла всякакви книжки по градинарство и народна медицина. Детският ум е остър, всичко добре възприема. Разбира се от книгите тя е почерпила много. Само че, както хората казват, много неща е разбрала сама. Казват още,че растенията я разбират. Тя разговаря с тях.
— Ама че дребосък! И колко пари взема за лечението?
— Понякога взема, но и безплатно лекува. Предишната есен я бях срещнала край езерото. А тя ме погледна в очите и каза: «Лельо Зина, бялото в очите ви не е наред, вземете тази билка, направете си отвара и пийте, ще ви мине.» И ми мина. А наистина имах проблеми защото черния дроб ме болеше. Сега не ме боли. Да отидем, сине, да отидем, може и на твоя черен дроб да помогне.
— Но при мен, мамо, не е само черния дроб. Вече ми е поставена диагноза — бъбрека ми ще махат. И никакви отвари не могат да помогнат. Впрочем нека отидем, интересно ми е да видя имението на дребосъка. Казват, че приличало на рай.