Выбрать главу

— Защо ме гледаш така внимателно,Иване?

Мъжът не се сетил какво да каже и сам смутен внезапно произнесъл:

— Да ти помогна ли за съдовете? Не знам защо се сетих…

— Съдовете? Да ми помогнеш? — тихо повторила удивената жена смъквайки мръсната престилка, — ами аз вече ги измих.

«Наистина, направо пред очите ми се променя, — помислил Иван, — изведнъж се разхубави.»

И започнал да бърше съдовете.

На другият ден след работа Иван бързал към къщи с нетърпение. Нямал търпение да види как постепенно се превръща в богиня мърморещата му жена.

«А ако изведнъж много е станал богиня?А аз както преди не съм се променил. За всеки случай ще купя аз цветя, за да не се излагам пред богинята.»

Отворил към дома вратата и спрял като омагьосан Иван. Пред него Елена стояла с хубава рокля, която преди година той й купил сам. Хубава прическа, в косите панделка. Той се объркал, неловко подал цветята, без да откъсва поглед от Елена.

Тя взела цветята и тихо ахнала, цялата поруменяла и свела поглед.

«Ах колко са прекрасни на богините ресниците! И колко са кротки по характер! Каква необичайна вътрешна красота и външност!»

И ахнал на свой ред Иван като видял масата с приборите от сервиза, запалени две свещи, и две чаши, и с аромат божествен привличала храната.

Когато седнал той на масата, жена му Елена срещу него седнала, но скочила внезапно и казала:

— Извинявай, забравих да ти включа телевизора, но ето купила съм ти новите вестници.

— Не ми е нужен телевизора, и вестници не ми се четат, все едно и също пише в тях, — Иван й отговорил искрено, — по-добре ти ми кажи, как утрешната събота би искала да си прекараш.

Съвсем изумена, Елена го попитала:

— А ти?

— Случайно два билета за театър купих. Но през деня ще си съгласна може би да се разходим в магазините. Щом ще ходим на театър, трябва първо да отидем в магазин и да ти купим достойна рокля.

Едва не се изтървал Иван да каже заветните думи: «рокля достойна за богиня», затова се смутил, погледнал я и ахнал пак. На масата пред него седяла богиня. Лицето й от щастие сияло, очите й блестели. Стаената усмивка била и малко въпросителна.

«О Боже, колко са прекрасни наистина богините! А ако все ден се разхубавява тя, дали ще успея аз да съм достоен за богиня? — мислел Иван, и изведнъж пронизала го мисъл като мълния: Трябва да успея! Докато все още е богинята до мен. Трябва да поискам и да моля дете да ми роди. Дете от мен и от най-прекрасната богиня.»

— Какво замисли се Иване, вълнение ли виждам на лицето ти? — Елена питала мъжа си.

А развълнуван той седял, не знаел как да й каже съкровеното. Шега ли е — дете да искаш от богиня?! Бог такъв подарък не му бил обещал. Не знаел, как да каже за желанието си Иван и станал мачкайки покривката и промълвил:

— Не знам… Ще може ли… Аз… исках да кажа… Отдавна… Да, от теб дете аз искам, богиньо прекрасна.

Тя, Елена, се приближила към мъжа си Иван. От пълните с любов очи, сълза щастлива се плъзнала по алените бузи. Ръка на рамото на Иван положила и сгряла го с дъха си горещ.

«Ах, каква нощ! И какво утро! Какъв ден! Прекрасен е животът с богиня!»-мислел Иван, като обличал за разходка втория си внук.

* * *

— Какво разбра от тази притча Владимир?

— Всичко разбрах. Не Бог е помогнал на Иван. Сторило му се е само че чува Божи глас. Иван е направил с мисълта си своята жена богиня.

— Разбира се, вярно е: с мисълта си своето щастие е сътворил Иван. Направил своята жена богиня и изменил се сам. Но Бог помогнал на Иван.

— Кога?

— Още тогава, когато всичко всекиму Бог е отдал, когато е замислял сътворението на човека. И на първия от сътворените е пояснил. Спомни си ти от «Сътворението» думите на Бог: «Мой сине, ти си безконечен, ти си вечен. В тебе са твоите творящи мечти.»

Тези думи, Владимир са верни и до днес. Мечти творящи има всеки човек. Въпросът е в това — към какво насочени са те? И колко е силна мисълта и нейната енергия в живеещите на земята днес Негови синове и дъщери?

С какво е заета сега вашата мисъл?

Няма да затормозвам читателя с повече примери, всеки сам от примерите в своя живот може да определи, кои части от битието му са построени от неговата мисъл, а кои от чужда.

За да приключим с този въпрос нека приемем за основа очевидното; мисълта е първична за всичко.

Вече казвах: пред онзи, който успее не само да осъзнае, но и да почувства, ще се отрият много тайни на мирозданието. Преди всичко ще се изгради ясна картина за сътворението.