— Да. Тази точка засега е неизпълнима. Нямаме засега в държавата закон за отдаване на земя за пожизнено ползване. Мислих за този пункт. Трябва честно да им се каже. След излежаването на присъдата ще бъде разгледан въпроса за отдаването на участъка на освободения в рамките на съществуващото към момента на освобождаването земеделско законодателство. Мисля, че те ще разберат. На всички е ясно: не можеш да прескочиш закона. Не ние съчиняваме законите. Но за тенденциите също трябва да им кажем. Всичко показва че ще има закон позволяващ да имат земя.
— Дай Боже, — Николай Иванович отново напълнил чашките с коняк. — Хайде по още едно малко за успеха.
Чукнали се, и внезапно Николай Иванович оставил своята чашка на масата и пак закрачил из кабинета.
— Какво пак се завълнува? — попитал го юристът.
— Разбираш ли, Василий, — тревожно и без да спира говорел Николай Иванович, — ние с тебе тук се размечтахме, като хлапета за високи материи… Размечтахме, а забравихме, че имаме работа с престъпници. Има разбира се, сред тях и такива, които просто са сбъркали. Те може и да поискат да уредят живота си в рамките на закона. Но основния контингент са отпадъци. Те за други неща си мислят, дали няма тук някаква хитрост?
— И аз си мислих за това Николай. Нека ги проверим първо, а после ти ще решиш, да ходиш или не при генерала с рапорт.
— Как ще ги проверим?
— Ето как. Кога ти дадоха на теб тази папка?
— Преди около половин година.
— Значи те преди повече от половин година са обсъждали този проект, рисували са, правили са чертежи. После са оформили всичко красиво в папка и са приложили деветдесет заявления. Я дай да ги съберем ние тези, които са написали заявленията в актовата зала. Ще поканим специалисти, агрономи, зеленчукопроизводители, и нека те да ги поизпитат. Въпроси как, какво и кога трябва да се сади да им зададат, а ние ще наблюдаваме колцина от тях ще пожелаят да отговорят. Разбираш ли ако това за тях е сериозно, не е клопка, а имат такава мечта, то те няма да са седели просто да чакат половин година отговор на предложението си. Задължително трябва да са изучавали агротехнология.
— Добре го даваш, Василий. Отпадъците половин година да са учили как цветенца и краставички се садят… Не ми се вярва. Може, някой от селата и да отговори. Но тези…
— Нали това ти казвам, нека ги проверим, преди да решиш да ходиш при генерала или не.
В актовата зала седяха не деветдесет затворници, а двеста. Докато началникът на колонията покани специалисти от областта на агротехнологиите — двама преподаватели от селскостопанския институт и един от техникума, — количеството на желаещите да се заселят в новата зона нараснало на двеста човека.
Затворниците сядали в залата, без да предполагат, че сега ще им бъде устроен изпит. Те виждали, че зад стоящата на сцената маса седят трима човека, но не знаели кои са те. Началникът излязъл на сцената и съобщил:
— Във връзка с това, че имаме намерение да организираме помощно стопанство, бяха ни необходими хора, които да познават селското стопанство. Представям ви преподаватели от профилни учебни заведения, те ще ви зададат въпроси, след което ще решим, на кого да поверим участък земя…
Николай Иванович по ред представил преподавателите им предложил да поставят въпроси на събралите се. Първи задал своя въпрос седящия отдясно възрастен преподавател от техникума по селско стопанство:
— Кой от вас уважаеми, може да каже следното: Кога трябва да се садят семената на доматите за отглеждане на разсад? Кога трябва да се разсаждат в пръстта? И ако ви я известен изразът пикиране, то кажете моля, какви признаци говорят, че това е необходимо?
«Здраво ги подхвана, — помислил си Николай Иванович, — в един въпрос няколко наведнъж, и то такива, на които и моята жена, която е заклет градинарка, по памет няма да може да отговори. Тя все поглежда в някакви книжки, преди да посади нещо. Ето че и залата мълчи, не помръдва.»
Мълчанието в залата разстроило Николай Иванович. Тайничко му се искало да бъде осъществен проектът, представен от затворниците в зелената папка. Той се отнасял така придирчиво към него не защото го отхвърлял, а защото му се искало предварително да отстрани всички пропуски и недостатъци. Мълчанието в залата говорело за несериозното отношение към проекта от самите главни участници, а това означавало невъзможност за осъществяване на изложеното в зелената папка.
«Как може да мълчат, няма ли поне един селски мужик? Макар че на село не мъжете, а жените главно се занимават с лехите.»