За да прекъсне дълго продължилата пауза, Николай Иванович станал и строго казал:
— Вие какво, не разбрахте ли въпроса?
— Разбрахме го, — отговорил му седящият на първия ред млад затворник,
— Е щом сте разбрали тогава отговорете.
Кой да отговори? Вие не сте извикали никого пред дъската.
— Как «кой»? Каква «дъска»? Който знае как да отговори нека вдигне ръка.
За миг високо се вдигнали ръцете на всичките двеста затворника, седящи в залата.
Замрели говорещите помежду си преподаватели-изпитващи. Смесени чувства нахлули в Николай Иванович. Гордост за своите подопечни, и възвърната надежда за осъществяването на проекта и тревога, дали ще може някой от вдигналите ръка достатъчно правилно да отговори на въпроса.
— Хайде ти отговаряй, — показал той с ръка приказливия млад затворник от първия ред.
Младият човек станал. Прокарал избодената си с татуировки ръка по плешивата си глава и започнал да говори бързо без да се запъва:
— Времето за посаждане на семената на доматите за отглеждане на разсад не може да бъде ежегодно едно и също. То зависи от това кога ще настъпи устойчиво време, без застудяване. А то, времето, всяка година се различава.
Като се отчита необходимостта, разсада да се посади в почвата преди цъфтежа на растението и познавайки вегетативния му период, ние можем да изчислим времето на посаждане на семенцето в оранжерийни условия или на перваза на прозореца.
— Достатъчно млади човече, — прекъснал изказването на затворника преподавателят от техникума. — Вдигнете ръка, кой може да продължи?
Отново двеста ръце вдигнали седящите в залата. Преподавателят посочил възрастен затворник с вид на закоравял престъпник със златна коронка в устата. Възрастният затворник бързо станал и с достойнство заговорил:
— Почвата трябва да е нормална, а не някаква глина. Трябва да се вземе хумус, преработен от червеите, или торфена смес. Но в торфена смес не бива да се садят семената. Те ще свикнат бързо с торфа, а после като се посадят в градината ще се объркат, чужда ще е там земята. Затова е нужно торфа да се смеси с малко пясък и не по-малко от половината да бъде градинска пръст. И трябва да се затопли земното им гнезденце до около двадесетина градуса преди да се сложи семенцето в почвата…
— Достатъчно, — прекъснал преподавателят изказващият се, — по принцип всичко което казахте е вярно. А сега нека продължи друг, — и посочил интелигентен на вид затворник с очила на третия ред. — И така, предишния ви колега се спаря на това, че преди да се посеят семената на домата с подготвената за него почва е нужно… Какво трябва да се направи?
Затворникът станал от мястото си, пооправил очилата си и продължил:
— Преди да се посеят семената в подготвената за тях почва, трябва да се сложат в устата и да се държат в слюнката под езика не по-малко от девет минути.
Изпитващите и началникът на колонията замрели от учудване, и се втренчили в очилатия затворник. Преподавателят от института след кратка пауза попитал отново:
— Искахте да кажете, че преди засаждането в почвата семената трябва да се накиснат във вода?
— В никакъв случай не във вода, особено в хлорирана или вряща, която ще убие всички живи бактерии. Трябва да се намокри със собствена слюнка, за да се изпълни с информация за себе си. В устата на човека, в неговата слюнка при тридесет и шест градуса, които са нормални за човешкото тяло, семето ще се събуди след девет минути от съня си и веднага ще разбере какво трябва да прави. За кого да отглежда плода си. Ако човекът има някакви болести и отклонения, семенцето ще се постарае да отгледа плод, който да отстрани отклоненията от нормата.
Седящите зад масата преподаватели оживено се разговорили, после всичките трима се обърнали към Николай Иванович, и преподавателят от техникума попитал:
— Кой е водил занятия с вашите подопечни, от кое учреждение сте канили специалисти?
Началникът на колонията и след дни не можал да разбере защо изпляскал това в отговор на въпроса:
— Не помня откъде, не съм се занимавал аз с това, но знам, че беше от столицата. Именит професор идва.
Седящите в залата затворници веднага оценили лъжата на началника на колонията. Те разбрали, че той ги защитава. Не разрешава да се присмиват над изказващите се и с мълчалива благодарност го поддържали. А младият затворник от първия ред, който пръв отговаря; на въпросите, добавил:
— А ние си мислихме, че не е професор, а академик. Той и за сибирската тайга знае много и за живота.
— Да, — добавил съседа на затворника, — такъв един умен мъж, много учен.