Дори под студения есенен дъжд, наметнати със самоделни дъждобрани слепени от найлон, всеки ден се устремявали в колона петдесет затворници към участъка земя. Желаещите били повече, но заради недостига на охрана на работа изкарвали само по петдесет човека. Работели бъдещите стопани на участъците с пълно самоотдаване. До настъпването на студовете били поставени всички стълбове и построени стражевите кули, била опъната и бодливата тел. Бил изграден и КПП пункт към зоната.
През есента била дадена поръчка за изработване на къщичките — единични килии, в които да живеят затворниците. Стойността на всяка една била 30 хиляди. Нямало повече пари за тях. И затворниците сами, кой както можел, издирвали средства за тяхното построяване. Някои разбира се имали спестявания, на други родните им помогнали, но имало и такива, които нямало откъде да вземат такава сума. Те се обърнали към началника на колонията със заявление, че са готови на живеят в палатки. Но това противоречало на инструкцията и им било отказано.
Сто и осемдесет къщички били докарани на новата земя през зимните пътища и били поставени на подготвени през есента стълбове. Сто и осемдесет затворници още през ранната пролет се заселили в тези примитивни къщички с решетки на прозорците.
В един слънчев пролетен ден началникът на колонията наблюдавал необичайна картина от стражевата кула. На опасаната с бодлива тел територия от двеста хектара били обозначени сто и осемдесет участъка. Те били отделени един от друг с колчета, клончета, а някъде границата на участъка очертавала опъната връвчица.
— Тези на заможните, — решил началникът на колонията, — на тях родните не само пари за килията са дали, но и за ограда.
Между участъците имало проходи-улички, а в центъра на зоната — обща площадка за събирания. Тук там по ниските части снегът по земята още стоял. Но на височинките вече зеленеели първите тревички. Почти на всеки участък се чернеели самотни човешки фигури.
В топлите затворнически ватенки, платнени шапки-ушанки и груби ботуши те изглеждали еднакви и безлични.
Какво могат да направят тези фигурки на пустата земя? Защо не им се седи в килиите? Началникът на колонията вдигнал бинокъла пред очите си и заразглеждал една от тези безлични фигури. Затворникът Ходаков забивал лопатата в още неизсъхналата земя, копаел дупка. Николай Иванович през бинокъла преброил деветнадесет дупки по периметъра на участъка, вече изкопани в измръзналата земя.
На другите участъци фигурките с тъмни ватенки правели същото — копаели ями по периметъра на своите участъци.
— За какво копаят толкова дупки? — на глас попитал Николай Иванович.
— Ами за фиданки и храсти, — обяснил часовоят.
— Ясно. Но можеха и да почакат една две седмици, земята щеше да попие съвсем и да е по-лесно да се копае.
— И аз им казах същото, но те не искат да чакат. Страхуват се, че няма да успеят. Четиристотин метра жива ограда да посади всеки не е шега работа. А когато земята се размрази съвсем, тогава пък с лехите ще трябва да се занимават.
Началникът на колонията още дълго наблюдавал с какво желание и дори страст работят неговите подопечни и размишлявал:
«Явно съществува някаква космическа връзка между душата на човека и душата на земята. Ако има такава връзка — човек е в хармония с планетата. Ако я няма — няма и хармония. Започват извращения, расте престъпността.
Тази книжка „Анастасия“ трябва да е необикновена. Прочели я затворниците и нещо необяснимо е пламнало в душите им. Ами и сам също: прочетох я и започнах да виждам живота по новому. Разбира се, книжката си изигра ролята, сега я четат във всички зони. Но силата се състои именно в това, че посочва връзката на човека със земята. Значи главното е в тази връзка, тя не бива да се разкъсва. И всички тези разговори за висок морал и духовност са само празни приказки без тази тайнствена, още не съвсем позната връзка!»
През есента всички участъци в новата зона, както я нарекли самите затворници, били заобиколени от все още мънички фиданки ябълки, круши, калина, брезички и всевъзможни други насаждения, които създавали приятна за очите картина със своите разнообразни есенни цветове. По около 1500 2000 квадратни метра били засадени с горски дървета. Още към първата есен впечатлението при наблюдение от стражевата кула върху двестата хектара рязко се отличавало, и то към по-добро, в сравнение с пролетната картина на пустата черна земя. Виждало се ясно, че зад редовете бодлива тел възниква необикновен зелен оазис.